Морално-психологическите аспекти при юридическата оценка на случая "Петрохан"

Какви са морално-психологическите аспекти при юридическата оценка на случая "Петрохан"?

"Петрохан" не е просто случай, а огромна трагедия за България. С много неизвестни. Вероятно във версията на разследването, полицията и прокуратурата голяма част от обществото не вярва. Има основателно съмнение да се мисли, че това е така.

Всички искаме да чуем истината за смъртта на шестте жертви.

Разследващите не знаят кога е настъпила смъртта, какъв е мотивът на предполагаемите убийства и самоубийства, защо всичко това се случва на две различни и отдалечени една от друга локации, кой точно куршум от кое оръжие кого е ударил.

Ралица Асенова, майката на една от жертвите на трагедията, се обърна към медиите и обществото:

"Ден преди синът ми Николай Златков да бъде погребан, отидох да видя най-сетне тялото му в погребалната агенция, в която се намираше. Не ми оставаше никакъв избор сама да се изправя и да видя охлузванията, които са описани в епикризата.

Настоях да ми бъдат показани. Раната е голяма, има свалена кожа и дори изглежда като че има следи от нагряване при получаването ѝ.

Според експертизата очаквах да видя охлузвания, които са вследствие на пренасянето на трупа на сина ми. Това, което видях, е повече от охлузване, Това са сериозни рани със свалена кожа. Събрах сили и направих снимки." – казва Ралица Асенова, майката на Николай Златков.

Г-жа Асенова настоява патолог с име, професионална чест и достойнство да извърши независим външен оглед на тялото на Ивайло Калушев, за което майка му настоява.

"Само колективното усилие на честни хора – специалисти, журналисти и граждани – може да разбие институционалната стена, което днес пази истината за случилото се" – убедена е Асенова.

В какво се изразява влиянието на трагедията върху обществото – какви ще са социалните последици? Има ли психопатия в поведението на участниците? Какви са правните аспекти след случая на фона на нашата правораздавателна система?

В "Законът и Темида" коментар прави Тодор Тодоров, графолог и криминалист, консултант на предаването:

"Да се опитаме да направим характеристика. И за да не засегнем някоя личност от участниците в този случай, аз реших така. Да приемем, че главният герой в цялото действие е един събирателен образ от всички образи на всички участници в трагедията. В този смисъл действията на този образ – преди или след престъплението – показват една много силно ограничена способност за съпреживяване. В криминалната психология това е характерно за онези индивиди, които възприемат другите само като някакви обекти, а не като личности. По този начин всеки от група може да е извършил, и което е факт, тежко престъпление, без да е налице изживяване на вътрешен морален конфликт със себе си.

Никак не е лесно да се направи характеристика на този случай.

Това, което знаем, не означава непременно психопатия, но показва една емоционална дистанция и отсъствие на вина в момент на действието, импулсивно съчетана с видимо моментна загуба на самоконтрол.

Т.е. всичко се прави без особен контрол на личността. Когато проследим динамиката на този случай, личи едно – отвсякъде внезапна ескалация на действието, което е типично за онези извършители, които имат нисък праг на фрустрация. Те реагират винаги бурно при усещане на заплаха или при унижение, или при загуба на контрол.

Те първо действат, а след това мислят. Това е характерно за изградения групов профил. Причината винаги е емоционален срив, отколкото някакво предварително планиране на деянието. Много такива извършители изглеждат напълно нормални в ежедневието, те поддържат достатъчно социални контакти и не будят никакво подозрение в обществото. Но това не е признак на някаква висока психостабилност, а е плод само на много добра социална маска.

Влиянието на трагедията върху обществото

На първо място, бих посочил социално-психологическото отражение, което случаят даде върху обществото. То се изразява във видимо повишена тревожност. Особено около съдбата на децата. Също така се наблюдава избягване на места и ситуации, където нещо напомня и подсказва, че може да се случи престъпление.

На второ място, ще кажа, че хората, които нямат връзка с този случай, започват да чувстват страх. Същевременно те чувстват и гняв. После настъпва объркване и накрая съчувствие към жертвите. Този коктейл от чувства много силно влияе върху личността.

На трето място, ще посоча влиянието върху доверието към институциите. Понеже то е подкопано изначално, се задават някои въпроси: Дали разследването се прави професионално, достатъчно бързо ли е, има ли пропуски? Прокрадва се и усещането за безнаказаност. Това води до много крайни оценки, тежки обвинения и силни емоционални изблици, съчетани с търсене на виновни и извън групата на този случай. Всичко това се отразява много негативно върху цялото социално-психологическо положение в страната.

Това е сложна и стряскаща констатация, която предполага сериозни и сложни последици в обществото. Поражда се усещането, че престъпността е навсякъде около нас. Независимо, че статистически въобще не е така.

Това води до едно свръхвъзприятие за риск, засилване на страхове и настъпва поляризация в обществените реакции.

Тодор Тодоров подчерта, че в този случай обезателно трябва да доведе до някакви дисциплинарни и наказателни последици за редица длъжности лица в управлението на страната. Защото случаят "Петрохан" е съвкупност от много престъпления. Привижда ми се много дебел и непромокаем чадър…

Тодор Тодоров представи и своята нова книга на политико-криминална тематика "После е никога".

Цялото интервю на Анелия Торошанова с Тодор Тодоров може да чуете в звуковия файл.