Проф. Александър Кьосев: Патриотизмът не е партийна собственост

В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Александър Кьосев и проф. Димитър Вацов очертаха картината на съвременния национал-популизъм, неговите механизми и последствията за обществото. Двамата учени говориха за патриотизма, културните войни, ресентимента, ролята на елитите и опасностите пред либералната демокрация.

Как да различим единия патриотизъм от другия

Проф. Кьосев започна с категорично разграничение: "Първата стъпка е да отхвърлим всякакво партийно узурпиране на думата ‘патриотизъм’. Нито една партия няма монопол върху родината."

Той подчерта, че патриотизмът е древна привързаност към родното място, докато модерният национализъм "присвоява този топъл език и го превръща в доктрина".

Според него: "Национализмът обединява. Национал-популизмът разединява. Той непрекъснато произвежда разломи, конфликти и противопоставяне."

Проф. Вацов допълни, че национал-популизмът работи чрез фалшивото противопоставяне "народът срещу елитите": "Това е формула за поляризация и консолидация чрез омраза."

Културните войни и битката за символите

Проф. Кьосев обърна внимание на начина, по който национал-популизмът превзема културните символи: "Гражданите живеят в състояние на културни войни. Националните символи се превръщат в бойно поле."

Той даде пример с татуировките на Левски: "Татуировките на Левски по телата са послание: ‘Вие четете Левски, но ние го носим органично’. Това е хибрид между лайфстайл и груба идеология."

И обобщи: "Символният капитал – Ботев, Вазов, Левски – се източва в частна банка на някой лидер, който претендира да е негов владетел."

Проф. Вацов добави, че популизмът дисквалифицира знаещите, но не и богатите: "Богатият е богат и е достоен само защото е богат. Това е новата легитимационна формула."

Ресентиментът – горивото на популизма

Проф. Вацов обясни, че озлоблението не идва от бедност, а от липса на признание: "Озлоблението идва от липса на признаване. Много хора изпитват перманентен дефицит от внимание."

Той подчерта, че дори успели хора могат да станат лесна плячка на популизма: "Ако не се чувстваш признат, лесно ставаш ресентиментен. Езикът на популизма веднага ти дава оправдание: някой ти е виновен."

И допълни: "Ресентиментът е вековната злоба на роба. Той се пренасочва към лесна плячка, защото не може да удари истинския виновник."

И предупреди: "Вместо към неолибералните хибридни елити, злобата се насочи към културните елити. Така възникнаха културните войни."

Глобалното срещу локалното – новите олигарси

Проф. Вацов подчерта, че понятието "глобален олигарх" е мит: "Няма глобални олигарси. Олигарх е този, който използва бюджета и регулациите на държавата за частна полза."

Той даде примери с корпоративни градове: "Големите корпорации нямат интерес от индивидуална свобода. Те имат интерес от покорно население. Мъск строи частни градове. Това е нов тип корпоративна власт."

Проф. Кьосев обобщи напрежението така: "Глобалните и локалните интереси не съвпадат. Оттук идва напрежението."

Образованието – от ценност към "високомерие"

Проф. Кьосев отбеляза драматичната промяна в отношението към знанието: "Живеем в епоха, в която образованието не е ценност. Интелектуалното усилие е знак на високомерие."

Той припомни Възраждането: "Във Възраждането грамотният и неграмотният ценяха знанието. Днес – не."

Проф. Кьосев разказа личен пример: "Обвиниха ме във високомерие, защото текстът ми бил дълъг."

И заключи: "Обвинението във високомерие е ключова опорка в атаката срещу елитите."

Политическият цикъл на популизма

Проф. Вацов очерта механизма: "Популистките партии се появяват, влизат в парламента, провалят се, изчезват – и след това идва следващата. Електоратът е същият."

Проф. Кьосев добави: "Родината свята, държавата зла – това е колелото, което се върти." И още: "Натриването на носа е форма на разреждане на ресентимента."

Гражданският патриотизъм – възможната алтернатива

Проф. Кьосев предложи модел: "Гражданският патриотизъм е грижа, не гордост и не противопоставяне."

И даде пример: "Когато парламентът прие бюджета, това беше форма на грижа за страната. Такива актове могат да станат основа за примирие."

Опасностите пред либералната демокрация

Проф. Вацов предупреди: "Етнопопулистката реторика разбива модерния либерално-демократичен ред."

Той посочи първите жертви: "Първо падат правата на човека – те се представят като параван." "Администрацията на Тръмп дори не говори за права на човека. Думата ‘демокрация’ изчезна от речника."

Проф. Кьосев очерта мрачния сценарий: "Ако корабът на либералната демокрация потъне, капитаните ще потънат с него. Но това не е невъзможно."

И завърши с предупреждение: "Разрушим ли основата на международния ред – правата на човека – най-много да повторим варварствата на Холокоста. Законът на джунглата не води до глобални равновесия. Води до глобални неравновесия. Защото сега представят закона на джунглата като нещо естествено. То е естествено за природата. А за живеещите в общества – не е естествено. "

Проф. Вацов обобщи: "Популизмът не носи спасение. Той задълбочава пропастите."

Цялото интервю на Николета Атанасова с проф. Александър Кьосев и проф. Димитър Вацов може да чуете в звуковия файл.