Музика: Джакомо Пучини
Либрето:
Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на
историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г.
Премиера:
17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша,
през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и
в Париж.
Пучини открива сюжета за своята шеста опера по време
на престоя си в Лондон. Там гледа едноактната трагедия на Давид Беласко.
Започва да композира през 1901, но често се налага да спира. За да
напише операта Пучини се консултира с известна японска актриса Сада Яко,
както и съпругата на японския посланик. Операта претърпява пълен крах
на премиерата. Това фиаско води до редакция на някои от сцените в
творбата и така е поставена на 28 май същата година в Бреша. Това е
триумфът на малката японка. През 1905 е операта е играна в Ковънт
Гардън, Лондон, а на следващата в Опера комик, Париж.
Действащи лица:
• Чо-Чо Сан (мадам Бътерфлай) – сопран
• Сузуки, нейна прислужница – мецосопран
• Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от американския флот – тенор
• Шарплес, посланник на Щатите в Нагасаки – баритон
• Горо, сватовник – тенор
• Принц Ямадори – баритон
• Будистки монах, чичо на Чо-Чо Сан – бас
• Якусиде, другият чичо на Чо-Чо Сан – бас
• Имперския комисар – бас
• Официалния секретар – бас
• Майката на Чо-Чо Сан – мецо сопран
• Лелята – сопран
• Братовчедка – сопран
• Кейт Пинкертон – мецо сопран
• Долоре, детето на Чо-Чо Сан
Действието се развива през 1904 в Нагасаки, Япония.
І действие
Къща с градина в Нагасаки.
Лейтенантът
от американската флота Бенджамен Франклин Пинкертон се е увлякъл по
младата японка Чо-Чо Сан, наречена Бътерфлай на английски – пеперуда, и
решава да се ожени за нея. Професионалният японски сватовник Горо му
показва къщата с градина, наета за бъдещите съпрузи. Консулът Шарплес
напразно иска да предпази приятеля си от необмислената стъпка. Но
лейтенантът не слуша съветите му. На чаша уиски той обяснява философията
си: "Късай цветя от където можеш". Така той е решил да се ожени за
японката според обичаите на страната. Ето че по хълма се спуска
сватбеният кортеж. Когато се запознава с нея, консулът разбира, че тя
произхожда от обедняло благородническо семейство, което е наложило тя да
стане гейша. Живее сама с майка си и е на 15 години. Девойката е
придружена от майка ѝ и няколко роднини. Цялата суматоха буди смях у
Пинкертон. Шарплес отново се опитва да го разубеди, но напразно. Чо-Чо
Сан с детска невинност му показва някои предмети, които е донесла в
новия си дом – кърпички, лула, огледало, ветрило, вазичка. Когато
Пинкертон иска да види какво съдържа дългата тясна кутия момичето строго
отказва. Приближилият се Горо тихичко допълва, че това е сабята, с
която баща ѝ се е самоубил по "покана" на Императора. Точно преди да
започне церемонията Чо-Чо Сан доверява на Пинкертон, че предния ден е
била в Мисията, за да приеме християнството. Церемонията се проточва, а
Пинкертон става все по-нетърпелив, защото иска да се усамоти с
Бътерфлай. И точно тогава се чува гласът на чичо Бонзо, който е разбрал,
че момичето е сменило вярата си. Той я проклина. Проклинат я и всичките
ѝ роднини. Девойката страда, но приласкана от нежните думи на своя
съпруг постепенно се успокоява и двамата се отдават на блаженството на
първата брачна нощ.
ІІ действие
Домът на Бътерфлай.
Вярната
Сузуки се моли пред статуя на Буда, Чо-Чо Сан да не плаче повече.
Изминали са три години. Скоро след сватбата Пинкертон е заминал с
обещание да се завърне напролет. Изоставена от мъжа си и отблъсната от
роднините си, тя живее със слугинята си Сузуки и с малкия си син, за
съществуването на който Пинкертон даже и не подозира. Идват Горо и
Шарплес, който е получил писмо от Пинкертон. С това писмо той моли
приятеля си да подготви Чо-Чо Сан за тежка новина: той се е оженил за
американка. Бътерфлай радостно го посреща и Шарплес не успява да прочете
писмото до края. Щом чува, че мъжът и е здрав и скоро ще пристигне в
Нагазаки, Чо-Чо Сан го прекъсва с радостни викове. Идва принц Ямадори,
за когото сватът Горо усилено се опитва да омъжи Чо-Чо Сан. Но след като
тя вежливо отказва, принцът е принуден да си отиде. Консулът Шарплес я
съветва да приеме предложението на принц Ямадори, като намеква, че
Пинкертон може би въобще няма да се върне. Нищо не е в състояние да
разубеди девойката. Чува се топовен изстрел – в пристанището влиза
американският кораб, с който трябва да пристигне Пинкертон. Вбесена от
продължаващите увещания на Горо Бътерфлай вика вярната си прислужница
Сузуки да изпрати Шарплес. После изтичва в къщата и се връща с детето
си: ако Пинкертон я е забравил, то може ли да забрави сина? Консулът ѝ
обещава, че ще уведоми съпруга ѝ, че има син. Веднага след това тя
изважда от сандъчето си бинокъл и с него разчита името на кораба –
"Абрахам Линкълн". Радостта ѝ е безмерна. Нарежда на Сузуки да набере
цветя и да украси къщата. После се облича с най-красивите си дрехи и с
детето на ръце остава в очакване на своя любим. Малко по малко нощта
избледнява и се зазорява.
ІІІ действие
Двете
действия на операта преливат плавно една в друга с една великолепна
мелодия (мълчалив хор). Изтощена от нощното бдение Бътерфлай се оттегля в
покоите си единствено след като Сузуки ѝ обещава, че щом дойде съпругът
ѝ ще я повика. Малко след това идва Пинкертон придружен от консула и
младата си американска съпруга, която остава да го чака в градината.
Пинкертон е дошъл, за да убеди Чо-Чо Сан да му повери детето, което да
отведе в Америка. Когато разбира от Сузуки колко го е чакало момичето
през всички тези години, той осъзнава какво е направил. За да реши какво
да прави той излиза навън. В това време в стаята влиза Бътерфлай, и щом
вижда консула, трепетно се спуска да търси съпруга си. Така вижда Кейт и
обзета от тежко предчувствие разпитва Сузуки. Кейт се приближава и ѝ
иска прошка, като ѝ обещава, че ще се грижи добре за детето. Чо-Чо Сан
отговаря, че ще повери детето само на "него", ако той посмее да се яви
пред нея. После вика Сузуки, нарежда ѝ да затвори прозорците и да се
оттегли в съседната стая с детето. После изважда един бял воал и с
благоговение вади меча на баща си, на който е написано: "Con onor muore
chi non può serbar vita con onor" (С чест умира, този, който не може да
живее в живота с чест). Прислужницата веднага разбира какво е решила
господарката ѝ и изтиква в стаята малчугана. Бътерфлай се спуска към
него и го прегръща страстно, след това завързва очите му и го кара да
седне отстрани, като слага в скута му американско знаме. После с меча в
ръка се оттегля зад параван и се самоубива. Точно в този миг изпълнен с
угризения в стаята влиза Пинкертон, който коленичи облян в сълзи пред
бездиханното тяло на японската си съпруга.