На 23 март отбелязваме Световния ден на метеорологията

В Световния ден на метеорологията в "Нашият ден" разговаряме с климатолога Симеон Матев за това как се е развила тази наука през вековете, какви са най-любопитните факти за времето и прогнозите и как се променя климатът в България днес.

Първият научен труд, посветен на климата, е трактатът "Метеорологика" на Аристотел, а първите метеорологични уреди са изобретени през Ренесанса, разказва Матев.

Климатологът изтъква заслугите на наблюдателите на климата, които се трудят денонощно, за да подадат информацията, с която се изготвят прогнозите, които използваме в ежедневието си. Всяка прогноза започва с измерване. Ето защо тази година Световният ден на метеорологията минава под надслова "Наблюдаваме днес, за да сме подготвени за утре". Повече от 16 000 метеорологични станции работят по света по стандарт, зададен от Световната метеорологична организация, която е регулатор на измерванията, разказва Матев.

Машинната прогноза на всеки 6 часа предоставя детайлна информация за времето в следващите 15 дни, но след 7–8 дни тази прогноза губи своята актуалност по думите на Матев. До 10 дни една прогноза може да е точна, а 12–24-часовите прогнози имат 97% успеваемост в показването на времето.

Климатът винаги се е променял в геоложката история на Земята, подчертава Матев.

А каква е прогнозата за времето в следващите дни? След около седмица ни очаква период с интензивни валежи – петък, събота и неделя, предупреждава Матев. Около Великден следва затопляне.

Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова със Симеон Матев в звуковия файл.