"Дръж се за мен" – един филм за отсъствието, прошката и втория шанс

"Колко далеч достига ехото на най-близките ни връзки?" – с този въпрос започва разговорът с режисьорката Мирсини Аристиду и 13-годишната актриса Мария Петрова за филма "Дръж се за мен" – деликатен, тих и дълбоко човешки разказ за отсъствието, прошката и втория шанс. Филм, който беше част от 30-ия "София филм фест".

"Дръж се за мен" е копродукция между Кипър, Дания и Гърция и проследява живота на 11-годишната Ирис, която се среща с отчуждения си баща в крехък за нея момент. След тази среща дистанцията постепенно се превръща в близост, а болката – в разбиране. Историята се разгръща в "миниатюрни моменти", както отбелязват и от фестивала "Сънданс" – в нюанси, които са въпрос на силно усещане.

"Ние сме изградени от тези връзки. Те са целият ни живот", казва Мирсини Аристиду. За нея филмът е не просто разказ, а личен опит – преживян и преработен. Историята на Ирис носи пряка връзка с нейното собствено детство и сложния път към повторното изграждане на отношенията с баща ѝ.

"Беше бавно, неловко, красиво и толкова несъвършено, но и безценно", разказва тя.

"Дръж се за мен" е разказ за отсъствието – не само физическо, но и емоционално. За онова, което остава неизречено, но се чувства някак "в стомаха", както казва режисьорката. И за способността – дори на едно дете – да се постави на мястото на другия.

"Това ни позволява да простим и да не останем заключени в миналото", допълва Аристиду.

В центъра на този деликатен емоционален свят стои Мария Петрова – едва на 13 години, живееща в Кипър, за която това е първа роля в киното. Нейното присъствие е тихо, но категорично. Тя не "изговаря" Ирис, а я изживява – чрез жест, поглед, присъствие. И именно това присъствие ѝ носи признание: почетен диплом от журито на "София филм фест".

"В началото беше трудно" – признава Мария. – "Никога не бях правила нещо подобно."

Постепенно обаче процесът на снимане се превръща в естествено състояние за нея. Тя открива героинята си като "по-тихо момиче, което не казва какво мисли, а го показва". Тъкмо тази вътрешна концентрация прави ролята ѝ толкова въздействаща.

По думи на Мирсини Аристиду, изборът на Мария Петрова е бил интуитивен:

"Още при първата ни среща усетих, че тя може да понесе този филм и разбира емоцията."

Доверието между режисьор и актьор тук е дълбоко човешко и изградено върху споделено усещане. Неслучайно и двете са категорични по темата за прошката, която също заема свето значимо място във филма – тя не е даденост.

"Трябва работа и от двете страни" – твърди Аристиду. – "Но отвъд прошката стои приемането – на ограниченията, на несъвършенствата. Там се ражда любовта."

"Всеки заслужава втори шанс", допълва Мария Петрова – с онази простота, която понякога съдържа най-голямата истина.

"Дръж се за мен" е филм именно за тези втори шансове. За опита да се върнем един към друг, дори когато това изглежда трудно или закъсняло. За възможността да изградим наново нещо, което никога не е било напълно завършено. И най-вече – за онова крехко пространство между болката и любовта, в което човекът се учи да бъде човек.

Киното, както казва Мирсини Аристиду, едновременно имитира живота и създава нов свят. В този филм то прави и двете, но и ни напомня, че най-важните истории не са тези, които се разказват най-силно, а онези, които остават да отекват дълго в нас.

Цялото интервю на Таня Димова с Мирсини Аристиду и Мария Петрова може да чуете в звуковия файл. Преводът е на Ивелина Митева.