Истории за жени, които променят света на AI

Новата рубрика "Попитай алгоритмите" стартира с разговор за ролята на жените в света на технологиите и по-специално в развитието на изкуствения интелект. В студиото на "Време за наука" гостува Хелиана Велинова, която споделя своя поглед към темата и представя вдъхновяващи примери за жени с ключов принос в тази област.

След увода Велинова насочва разговора към личния си интерес към изкуствения интелект. Тя споделя, че е сред ранните потребители на технологии като ChatGPT и Midjourney, които започва да използва още в първите дни след появата им. Подхожда към тях с любопитство – както към начина им на работа, така и към тяхното развитие – и подчертава, че днес тези инструменти вече са част от ежедневието ни.

В контекста на месец март – символично определян като "женски месец" – Велинова представя пет жени, които допринасят за развитието на изкуствения интелект и за неговото по-хуманно приложение.

Първият пример е Ада Лъвлейс – английски математик от XIX век и една от най-значимите фигури в ранната история на компютрите. Макар да живее във време, когато компютрите все още не съществуват в съвременния си вид, тя работи върху идеите на Чарлз Бабидж и неговата аналитична машина. Велинова подчертава, че Лъвлейс прави нещо революционно за времето си – описва как една машина може да следва ясна последователност от стъпки, за да достигне до резултат, което днес наричаме програма. Споменава се и връзката с жакардовите станове и бинарния принцип нула-единица, залегнал в основата на съвременния код.

След това вниманието се насочва към съвременното изкуство и работата на Рози Марлин Брукнет. Велинова я представя като визуален артист, който използва изкуствен интелект и дигитални техники, за да създава изображения, посветени на културното разнообразие. Нейните произведения съчетават фотография, дигитален колаж и генерирани елементи, като технологията не е просто ефект, а част от художествения смисъл. По думите ѝ това е доказателство, че изкуственият интелект има място не само в инженерните науки, но и в изкуството.

Сред съвременните водещи фигури Велинова откроява Мира Мурати – едно от разпознаваемите имена в света на генеративния изкуствен интелект. Тя е свързана с развитието на системи като ChatGPT и DALL·E. Велинова отбелязва, че след напускането на OpenAI Мурати създава компанията Thinking Machines Lab с цел да направи AI системите по-разбираеми, по-гъвкави и по-близки до човешките ценности.

Друг ключов пример е Фей-Фей Ли – професор и водещ учен в областта на компютърното зрение. Това направление се занимава с обучението на машини да разпознават изображения и видео. Велинова обяснява, че тези системи не са "всезнаещи", а се обучават чрез огромни масиви от данни, като ImageNet – една от най-важните бази данни за развитие на съвременните модели. За да различава обекти като котка и стол или пешеходец и велосипед, една система трябва да бъде обучена с огромен брой примери.

Последната дама е Кристен Фортни – съосновател и изпълнителен директор на BioAge Labs. Компанията използва изкуствен интелект и анализ на големи масиви от данни, за да изследва биологията на стареенето и да разработва нови терапии. Велинова отбелязва, че чрез използването на реални човешки данни и биомаркери се търсят по-прецизни и по-ефективни лекарства, като дори допуска, че благодарение на тези технологии "новото 70 може да се превърне в 40".

Чуйте разговора на Василена Мирчева с Хелиана Велинова във "Време за наука"