Замразяване на яйцеклетки: какво трябва да знаем навреме

Чували сте, че 40 е новото 20, че и на 60 можем да имаме качеството на живот като на 30-годишните – и в немалко случаи това е вярно. Съвременната медицина, технологичният напредък и по-добрата информираност позволяват на хората днес да живеят по-дълго и по-здравословно от всякога. И все пак има биологични дадености, които остават непроменени. Една от тях е, че жената се ражда с определен и краен яйчников резерв. Осъзнаването на този факт често идва твърде късно или в момент, когато времето започва да изтича.

На този фон все по-често се говори за замразяване на яйцеклетки като възможност за планиране и по-голям контрол върху бъдещето. Но доколко това е реална "застраховка" и какви са границите ѝ? Темата коментира Радина Велчева – журналист и основател на фондация "Искам бебе", която от години работи за популяризиране на репродуктивното здраве.

Развитие на темата и навлизането ѝ в България

Според Велчева, особено след пандемията от COVID-19 се наблюдава сериозна промяна както в научния напредък, така и в обществените нагласи към репродуктивното здраве. В Европа темата за т.нар. "social freezing" – замразяване на яйцеклетки по социални причини – се обсъжда още от началото на предходното десетилетие, включително в рамките на международни форуми и пациентски организации като Fertility Europe.

В България обаче процесът се развива по-различно. По думите ѝ, у нас темата първоначално навлиза през медицинската необходимост – най-вече при жени с тежки заболявания. Около 2017 г. започват усилия за осигуряване на финансиране за жени с онкологични и други сериозни диагнози, които трябва да преминат лечение, застрашаващо репродуктивните им възможности.

Реални примери и силата на медицината

Велчева споделя личен пример, който за нея е доказателство за развитието на науката – нейна близка приятелка успява да замрази яйцеклетки преди лечение от рак на гърдата. След терапията и създаване на ембриони тя забременява и днес има дете.

Този случай, според нея, показва реалния потенциал на асистираната репродукция и напредъка в медицината през последните две десетилетия. Тя отбелязва и новото поколение специалисти, които подхождат по-внимателно както към физическото, така и към емоционалното състояние на пациентите.

Биологичната реалност остава непроменена

Въпреки всички научни постижения, Велчева подчертава един ключов факт – броят на яйцеклетките не може да се увеличава. Това е нещо, което тя ежедневно обяснява на жени, с които работи.

Най-подходящият период за замразяване на яйцеклетки, по думите ѝ, е между 25 и 30 години. Именно тогава качеството им е най-добро, а шансовете за бъдеща успешна бременност – най-високи.

Късното информиране – основен проблем

Когато започват да популяризират темата, от фондацията забелязват неочаквана тенденция – най-често се обръщат към тях жени над 40 години. Това, според Велчева, показва, че информацията достига до хората, но често твърде късно.

Тя подчертава, че след 40-годишна възраст възможността за замразяване на качествени яйцеклетки е силно ограничена, което прави процедурата много по-малко ефективна.

Биологичният часовник не се променя

В заключение, Велчева обръща внимание на един важен аспект – независимо от социалните и технологичните промени, биологичният часовник остава същия. 

Чуйте разговора на Василена Мирчева с Радина Велчева във "Време за наука"