Умората може да е стимул за по-осъзнато преподаване според сугестопедагогиката

Може ли умората, от която безспорно страдат доста учители, да бъде подтик към по-дълбоко професионално осъзнаване и развитие – това е темата на безплатния уебинар, проведен на 26 март с домакинството на Тракийския университет, Стара Загора. Темата беше представена от Елена Стойчева – преподавателка, сугестопедагожка и обучителка в областта на хуманистичните и творческите образователни практики. В рубриката "Всичко за образованието" тя се спря на някои от основните принципи и подходи, разработени от сугестопедията и обект на изследване от невропедагогиката, които, приложени във всяка образователна система, могат значително да намалят напрежението и умората и да допринесат за подобряване на постиженията на учениците.

"Сугестопедията, създадена от българския учен професор доктор Георги Лозанов и професор доктор Евелина Гатева, е една от дисциплините и от педагогиките, начините на преподаване, в които има много малко умора. Моят опит с метода на наистина показва това, тъй като доктор Георги Лозанов още в 60-те години е разработвал в института си, много изследвания е направил на мозъчната дейност и е засякъл, че например, давам директно един ключ, че ако преподавателят може да смени дейността на всеки 15-20 минути от заниманията, това създава едно превключване в мозъчната дейност, което активира съвсем различни зони на мозъка, активира и двете полукълба и всъщност е много по-малка умората както в обучаемите, така и при учителите…

На какво се дължи умората и как можем да гледаме на нея по различен начин?

"Целта на тази среща, на този уебинар, е точно да се създаде едно пространство за възможност ние самите да си отговорим, да си зададем също още въпроси, да останем с един малко по-глобален и интегративен поглед въобще към тази идея за умората. Защото понякога ние придаваме тежест, че тя е само защото сме твърде натоварени административно като учители или защото самата система на МОН е тежка, но всъщност нещата биха могли да се разгледат и в личностен план, могат да се разгледат като… учителят, като система в личното си преживяване и пребиваване в класа, в който преподава, в социалната система, към която принадлежи, в личните си компетенции за емоционална интелигентност, за поставяне на граници."

Целия разговор на Венета Гаврилова с Елена Стойчева може да чуете в звуковия файл