Жана Попова: Личният живот няма отношение към политическата отговорност

С какъв обществен интерес са портретните интервюта, които изместиха лидерските дебати, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Въпросът е: когато в едно предаване, в което няма очакване да се чуват политически – и то не просто политически, а предизборни послания, тогава ние се оказваме в ситуация да чакаме новините в предаване, като например – "Ергенът".

Обаче интервюто има друга цел. Каква е целта на края? Да промени нещо, да създаде някаква идея, някаква концепция за това какво предстои след няколко месеца."

Личното вместо обществено-важното

"Ние ще изпаднем в още по-тежки проблеми, защото следващото поколение има много различни представи за "лично". Личното се споделя в социалните мрежи, значи то е публично. И съответно на същото това поколение избиратели, което идва, ние трябва да му кажем, че личното трябва да бъде пазено максимално назад. Политиката не иска тази жертва. Още повече – дали ще знам за някого каква е сексуалната му ориентация или не, нищо не ми помага да разбера каква ориентация има по отношение на пътните катастрофи. По отношение на проблемите в здравеопазването. Това са важните въпроси. Те излизат през дебати, каквито си поръчват самите политици, а журналистите са модератори. Този вариант не е добър.

Още повече, за съжаление много политици по някакви причини са се оказвали в клопката да правят лоши неща. Да сключват сделки, които не са добри за нас. Да казват, че няма как да направят нещо. И тук е целият капан на политиката – че този един човек играе ролята на политик.

И аз затова си мисля, че е важно в предизборните дебати – ако въобще някой вече прави такива, и в предизборните интервюта да се казва: "Ще решим въпроса с пътищата за една година."; "Ще решим въпроса с осветлението до март месец.". Тоест да има обещания с конкретен срок. А те излизат и казват: "Предишните бяха много лоши. Ние сега ще направим това, което предишните не направиха." Това е моделът."

Кой има полза

"Губи се очертаното място на – това е журналистиката, това са медиите. Защото ако в едното предаване тече такъв разговор, в другото – журналистическото – е задължително да има въпроси към политиците. Къде са тези пробивни, така да се каже, острови в политиката? Аз лично не ги виждам. Не виждам такива острови в телевизионните предавания, където гражданите да се чувстват спокойни, че техният въпрос ще намери отговор."

Партиите избират къде да отидат

"Когато има предизборна кампания, партиите избират къде да отиват. Това е техният избор. Журналистите може всичко да правят, но не могат да принудят някого да прояви разбиране какво означава медия все още.

Също така ги оправдавам в мисленето им, че "всички са в интернет". Това е така. Въпросът е, че все още радиото и телевизията остават медиите, на които може да се разчита, че могат да поведат различни гледни точки. В интернет няма такова правило."

Възможна грешка

"В момента виждам, че дори когато човек е извън ефир, дори когато човек е напуснал вече телевизията, той действа по същия начин – използва социологическите данни: кои са първите пет, кои са първите десет. Но това всъщност затваря извънпарламентарните партии – как да станат парламентарни, ако ние непрекъснато затваряме микрофона пред тях?

Би трябвало журналистите да бъдат тези, които виждат всички тези партии, и в крайна сметка ние да можем да се върнем към смисъла на професията."

Цялото интервю на Николета Атанасова с доц. Жана Попова може да чуете в звуковия файл.