Къде свършваме ние, пита изложбата на италиански съвременни артисти

София често е мислена като география, но по-рядко – като състояние. Като праг между Изтока и Запада, между видимото и преживяното, като "столица на сложната география". В този град на пресичащи се идентичности културното пространство "Боббина" отваря врати за изложбата "Where Do We End?". Тя среща зрителите с новото поколение съвременни италиански артисти, които вече заявяват своето място на международната сцена. Проектът поставя въпроса за границите – не като линии на разделение, а като зони на допир: между материя и памет, между "аз" и "ние". Изложбата се открива на 31 март и може да бъде разгледана до 9 април, а нейни куратори са Лоренцо Илари, Лудовика Канчелиери и Бояна Райчева.

Чрез произведенията си италианските артисти предлагат ситуация на леко разколебаване на погледа, на онова почти незабележимо изместване, което се случва, когато престанем да приемаме идентичността като даденост.

В "Артефир" Симоне Чивитило, основател на "Боббина" и координатор на проекта, обясни, че тази идея за границата като отворено поле, а не като линия на разделение, се очертава като централна в изложбата.

"Не се опитваме да определяме граници, а да създадем пространство, в което да наблюдаваме какво се случва, когато те липсват", казва той. Всъщност се наблюдава изместване на фокуса – от дефиниране към наблюдение, от сигурност към възможност.

Изложбата стъпва на конкретни философски линии – Хераклитовото panta rhei, феноменологията на Морис Мерло-Понти и мисълта на Жан-Люк Нанси – но не остава в полето на абстрактното. Тези линии се превеждат в самите произведения, които не се смятат за окончателни. Вместо това те функционират като устройства за възприятие, както ги нарича Симоне Чивитило – такива, които не предлагат стабилна гледна точка, а въвличат зрителя в процес на непрекъсната промяна.

София не е просто домакин на изложбата, а по някакъв начин неин съавтор. Чивитило определя столицата ни като "нерешен град" – място, което не фиксира идентичността си, а я оставя в движение. Именно това качество позволява на концепцията да се "залепи" за града, да влезе в диалог с неговите пластове и напрежения.

Това превръща изложбата и в своеобразен опит да видим познатото като непознато. Да погледнем града си "през другия" – през погледа на артистите, за които България все още е територия на откриване. В този обмен се появява и една по-широка амбиция: не просто представяне на италиански артисти, а изграждане на двупосочен културен мост между България и Италия.

Въпросът за общността неизбежно води до идеята за това може ли изкуството да създава общности, а не само публики. Отговорът, до който достига Симоне Чивитило, е едновременно "да" и "не". Общността изисква време, повторяемост и натрупване. Публиката е по-скоро моментна, почти консумативна. Именно затова "Where Do We End?" е мислена не като еднократно събитие, а като възможно начало на ежегоден формат – усилие да се създаде контекст, в който срещите да имат продължение.

В крайна сметка въпросът "Къде свършваме ние?" остава отворен. Защото там, където отказваме да фиксираме границите, се появява не празнота, а пространство – за преход, трансформация и споделеност. А може би и за нещо още по-просто: да спрем за миг, да вдигнем поглед и да видим, че това, което смятаме за край, вече е нечие начало.

Целия разговор на Таня Димова със Симоне Чивитило може да чуете в звуковия файл.