Тайфур Хюсеин: Турция играе на твърде много маси едновременно

Турция, една година след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тайфур Хюсеин, зам.-главен редактор на "Обзор нюз".

Година без Имамоглу: политическо наказание, а не правосъдие

Една година след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу политическият пейзаж в Турция изглежда още по‑разделен, а опозицията – още по‑обезсилена. Според Тайфур Хюсеин случилото се с Имамоглу няма нищо общо с правосъдие:
"Екрем Имамоглу е политически наказан. Наказан лично от президента Ердоган. Той не е в затвора заради доказано престъпление, а защото представлява реална заплаха за бъдещ мандат на Ердоган."

Хюсеин подчертава, че всички независими наблюдатели са единодушни: арестът е превантивен политически ход.

Според него президентът няма да допусне Имамоглу да се яви на избори през 2028 г.:
"Ердоган в никакъв случай няма да позволи човек, който може да застраши политическото му бъдеще, да се появи на изборите – независимо дали са редовни или предсрочни."

Парадоксално, но именно след ареста си Имамоглу беше избран за официален кандидат на опозицията, подкрепен от около 15 милиона граждани. Това, според Хюсеин, е било символичен жест:
"Опозицията искаше да покаже, че няма да се откаже от него, каквото и да се случи."

Но символиката не променя реалността: кандидатът е в затвора, а делото срещу него може да доведе до присъда от 2352 години.

"Харизмата е валута в турската политика"

Защо именно Имамоглу е толкова опасен за властта? Хюсеин обяснява:
"Той притежава харизма, подобна на тази на Ердоган. Умее да говори и на светските, и на религиозните избиратели. Може да се появи със съпругата си като лице на модерна Турция, но може и да рецитира Коран в джамия. Това е изключително важно в турската политика."

Според социологическите проучвания Имамоглу изпреварва Ердоган с между 5 и 10 процента. Но високият рейтинг е безполезен, ако кандидатът е зад решетките.

Опозиция без език, без единство, без хоризонт

След изборите през 2023 г. опозицията в Турция се разпадна. Коалиции се разкъсаха, партии се разминаха идеологически, а взаимните обвинения станаха ежедневие.

Хюсеин е категоричен:
"Опозицията не намира езика, който да обедини хората. Тя използва риториката на самия Ердоган, етикетира групи в обществото и така отблъсква избиратели, които иначе биха я подкрепили."

Той добавя, че арестът на Имамоглу има и "охлаждащ ефект":
"Това е целта на Ердоган – да уплаши опозицията и интелигенцията. Да покаже какво се случва с всеки, който стане твърде харизматичен или твърде обединяващ."

В този контекст бъдещето изглежда предвидимо:
"За съжаление, наблюдателите очакват следваща победа на Ердоган. Опозицията е фрагментирана, а режимът определя кой има право да бъде опонент."

Според Хюсеин Ердоган вече е избрал "удобния" си противник – лидера на кемалистката партия Йозгюр Йозел:
"Той е по‑малката хапка, която Ердоган може да преглътне."

Турция и Иран: идеология, прагматизъм и лични амбиции

Втората част от анализа на Хюсеин е посветена на отношенията между Турция и Иран – тема, която често остава в сянка, но е ключова за разбирането на регионалната динамика.

Ердоган неведнъж е казвал, че Иран е негов "втори дом". Какво стои зад това?
"Турция е водещата сунитска държава, Иран – водещата шиитска. Но въпреки различията двете страни 400 години пазят общата си граница. А Ердоган идва от ислямистко политическо течение, което има идеологически допирни точки с иранския модел."

Хюсеин уточнява:
"Когато казвам ‘ислямисти’, имам предвид идеология, не религия. Това е политическо течение, което вижда религията като инструмент за управление."

Според него Ердоган е привлечен от модела на власт в Иран:
"В Иран няма независими медии, няма силни неправителствени организации, няма демократично настроени групи, които да са трън в очите на властта. Това е модел, който Ердоган наблюдава с интерес."

Но идеологията не е единствената движеща сила. Прагматизмът е също толкова важен:
"Когато става дума за държавно управление, интересите са водещи. Турция и Иран са конкуренти в Сирия, Ирак и Кавказ, но са партньори в други сфери. Ердоган мисли не в категории ‘сунити–шиити’, а в категории ‘къде е моят интерес’."

Ролята на Турция във войната: посредник или играч на твърде много маси

Хюсеин коментира и ролята на Турция в настоящите военни конфликти в региона:
"Турция има огромно желание да бъде посредник. Но засега не ѝ се отдава – нито преди началото на военните действия, нито сега."

Причините са комплексни:
"Понякога този разкрачен подход – отношения с Иран, с Русия, с Украйна, със САЩ – започва да пречи. Турция играе на твърде много маси едновременно."

Нападението срещу турския танкер преди дни е показателно:
"Това беше сигнал към Турция, че играта с всички страни в един момент става неприемлива."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Тайфур Хюсеин може да чуете в звуковия файл.