"Да обичаш на инат": ИКАР 2026 и смисълът да останеш верен на театъра

На 27 март – Световния ден на театъра – сцената на Народния театър "Иван Вазов" отново се превърна в място за признание, памет и надежда. За 52-ри път Нациоланите нгради "Икар" на Съюза на артистите в България събраха театралната общност, за да припомнят, че въпреки крехкостта си, сценичното изкуство оцелява – често именно "на инат".

Мотото тази година, вдъхновено от 80-годишнината от рождението на режисьора Николай Волев, не прозвуча като лозунг, а като признание за вътрешната необходимост да бъдеш част от театъра – дори когато той не обещава сигурност. Празничната церемония отдаде почит на големи имена като Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Леда Тасева и Георги Георгиев-Гец – своеобразен мост между поколенията.

Голямото отличие за изключителен принос беше присъдено на Анета Сотирова – актриса, чийто сценичен път остава пример за последователност и отдаденост. С наградата за чест и достойнство бе удостоена Мария Диманова – знак за признание към тихата, но решаваща работа в театралното образование.

Сред най-очакваните категории бяха тези за водеща мъжка и женска роля. Пламен Димов получи наградата за Леоне в "Глембаеви" от Мирослав Кърлежа с режисьор Ивица Булян – постановка на Народния театър. Актьорът призна, че след "Икар"-а тази роля ще е още по-голямо предизвикателство за него:

Създава някакви очаквания, усещам се по-незнаещ и тепърва имащ да научава толкова много неща за театъра. Колкото повече се срещам със свестни хора, колеги и режисьори, толкова повече разбирам, че е необятна тази професия и се чувствам все по-малък реално.

Радина Думанян беше отличена за ролята си на Ема Келер в "Берлин, Берлин" от Жералд Сиблерас и Патрик Одекьор с режисьор Стоян Радев – постановка на Драматичен театър "Николай Масалитинов" – Пловдив.

Това е изключително признание, за което съм безкрайно благодарна, защото аз наистина всеки ден се питам дали имам място в българския театър. Реално театърът може без всеки един от нас, обаче проблемът е, че явно ние не можем без него.

Апелът на актрисата към публиката – да обича и уважава българския артист – прозвуча като продължение на мотото на тазгодишните награди.

"Берлин, Берлин" се превърна и в големия победител на вечерта, включително с наградата за режисура за Стоян Радев. Според режисьорът спектакълът изпълнява важна задача:

Помага да запознаем младите с историята на комунистичкия режим, да ги запознаем по един смешен начин, защото мракът се лекува със смях.

Радев е на мнение, че вече ни е време за един много остър политически театър.

В категорията за поддържаща женска роля наградта получи Ирини Жамбонас. Тя определи работата си в "Последната нощ на Сократ" – пиеса на Стефан Цанев с режисьор Съни Сънински в Театър 199 "Валентин Стойчев", в която Жамбонас играе Ксантипа – като "изключително вълнуващо предизвикателство", в което "всеки път откриваш нещо ново". За нея срещата на сцената с актьори като Ивайло Христов и Атанас Атанасов е не просто партньорство, а шанс за истинско създаване. Неслучайно се чувства като "истинска късметлийка".

"Икар" 2026 за поддържаща мъжка роля взе Веселин Мезеклиев за Бащата в "Последна стъпка" с автор и режисьор Йордан Славейков – постановка отново на Народния театър "Иван Вазов".

"Икар“-ът за дебют тази година принадлежи на Паола Маравиля, която прие отличието като едновременно признание и отговорност:

Много съм благодарна, че комисията е оценила труда ми и това по никакъв начин няма да промени начина, по който ще работя. Дебютът е едно прекрасно начало и е много приятно да знаеш, че всички хора, които са те подкрепили,можеш някак си да ги зарадваш. Някак си се заявяваш и ти на сцената.

Особен поетичен акцент поставиха композиторите Явор Карагитлиев и Сашко Костов, който бяха отличени с "Икар" за авторска музика за "Влюбеният дирижабъл" – спектакъл по стихове и спомени от и за българските поети Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов. Композицията е на Александър Секулов, а режисьор е Диана Добрева. Представлението е на Драматичен театър "Николай Масалитинов" – Пловдив.

За Явор Карагитлиев писането на театрална музика е "потъване до момента, в който се самозабравяш и спираш да имаш други сетива освен любов". Той смята, че всеки труд, който хвърляш за това изкуство – театъра, се възнаграждава. Сашко Костов от своя страна подчерта, че винаги е удоволствие да се работи с режисьора на Диана Добрева, а българската поезия определи като "красота". Композиторът припомни, че любовта по принцип е музика и музиката – любов, която се надява никога да не огасне в сърцата ни.

Сценографията и костюмите на "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" – постановката на Народния театър с режисьор Боян Крачолов – донесоха "Икар" на Борис Далчев и Михаела Добрева – доказателство за силата на визуалната среда като драматургия.

Елена Телбис беше отличена за драматургията на "Слон в стаята" – спектакъл на Театър 199, а Камелия Николова – за своя задълбочен критически труд, проследяващ развитието на българския театър. В кукленото изкуство Ана-Мария Лалова получи признание за ролята си в "Дракончето с теменужени очи", а 'Голямата шапка' на Държавен куклен театър – Стара Загора беше отличен като най-добър спектакъл.

Ива Свещарова и Вили Прагер бяха отличени в категирия съвременен танц и пърформанс, Йордан Димитров Янев-Зайн – за приноса му в областта на вариететното изкуство , а Ненчо Илчев – за приноса му в цирковото изкуство. Веселин Маринов получи "Икар" за популяризирането на българската музикална култура.

В това многообразие стана ясно, че изкуство продължава да съществува, защото има кой да го прави и кой да го обича. На инат.

Целия списък с наградените можете да видите тук, а репортажа на Таня Димова и Надя Атанасова от връчването на Националните награди за снечино изкуство „Икар“ 2026 чуйте в звуовия файл.