Допаминът под лупа: истини и заблуди

Фокус на днешното ни издание е една суперзвезда на попкултурата и социалните мрежи – щастливата молекула, "хормонът на щастието", повелителят на удоволствието: допаминът. Има ли обаче рационално зърно в популярната теория за "допаминовия детокс"? Можем ли наистина да "хакнем" мозъка си по химичен път, за да подобрим концентрацията и мотивацията си?

В ролята на разбивач на митове влиза Богомил Пешев – биолог и учен от Института по невробиология към БАН, добре познат с работата си върху стреса, паметта, съня и функционирането на мозъка.

Какво всъщност е допаминът?

Още в началото става ясно, че популярните представи за допамина често са подвеждащи. Макар да се нарича "хормон на щастието", това не е точно вярно. По думите на Пешев, допаминът е преди всичко невротрансмитер – сигнална молекула, чрез която нервните клетки комуникират помежду си.

Неговото действие не е еднозначно: ефектът зависи от това върху какви рецептори въздейства. Именно затова не можем да го сведем до проста формула като "удоволствие" или "щастие".

Невротрансмитер или хормон – защо има значение?

Пешев подчертава важна разлика: в организма съществуват различни начини за биохимична комуникация.

• Хормоните действат на дълги разстояния – те се отделят от жлези, навлизат в кръвта и влияят на отдалечени органи. Пример за това е кортизолът.
• Невротрансмитерите, какъвто е допаминът, действат локално – те се отделят от една клетка и въздействат върху съседни клетки в рамките на конкретна тъкан.

С други думи, допаминът не функционира като класически хормон, а като локален посредник в комуникацията между невроните. Това разграничение е ключово, защото показва, че не можем лесно да "управляваме" нивата му чрез прости външни намеси.

Ако искате да задълбочите разбирането си и да научите повече за допамина по един наистина научен и достъпен начин, чуйте пълния разговор с Богомил Пешев във "Време за наука".