Джаз отвъд концертите: Plovdiv Jazz Fest като пространство за учене и свързване

Градът под тепетата все по-често става център на внимание от страна на цялата българска джаз общност – музиканти, както и ценители-слушатели. Благодарение на усилията, компетенцията, партньорствата и смелите мечти на директора на 11-годшния вече Plovdiv Jazz Fest – Мирослава Кацарова, и нейния отдаден екип – градът "се сдоби" и с първото пролетно издание на фестивала, от 21 до 25 март 2026 г. Но тук не свършват "първите пъти" – само за пет дена се случиха нереализирани досега международни джаз колаборации на една сцена – Давид Линкс заедно с "Акустична версия" с гост Петър Славов; Майк и Лени Стърн заедно със Стоян Янкулов-Стунджи, Владимир Кърпаров, Петър Славов и отново Петър Славов и неговата музика, изпълнена от трио заедно с Мирослав Турийски и Христо Йоцов. Друг елемент "за първи път" на Plovdiv Jazz Fest бяха обучителните модули – при огромен интерес преминаха няколкочасовите майсторски класове на Гречен Парлато, Давид Линкс, Петър Славов, Тейлър Айгсти и Майк и Лени Стърн, при това със свободен достъп за участниците, сред които млади надежди на джаза, както и утвърдени изпълнители/творци от нашата сцена. Не е рядка практика в рамките на гостуване за концерт музиканти да проведат лекция или кратък уъркшоп с публиката. Но начинът, по който това беше изведено като акцент и приоритет в поредиците от фестивални събития на Plovdiv Jazz Fest беше уникално по рода си.  В рамките само на няколко дни участници, стекли се от цялата страна, се докоснаха отблизо до изкуството на едни от големите имена в световния джаз, имаха шанс да получат обратна връзка за изпълненията си и да видят тези музиканти като личности и характери извън светлината на прожекторите.
Още при самото откриване на фестивала на 21-ви март бе зададена линия на приемственост и междупоколенческо споделяне на музиката. Академичен джаз бенд при АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев", създаден по идея на ректора доц. д-р Жан Пехливанов, изнесе наситен с емоции концерт на сцената на "Bee Bop Cafe", с диригент и автор на аранжиментите - пианистът и преподавател д-р Мирослав Турийски. Беше дадена възможност млади джаз изпълнители да свирят наравно с техните преподаватели, включително и техни авторски композиции.

За смисъла на фестивалната култура, за преодоляването на географските ограничения и за стойността на изкуството и труда на артиста, чуйте интервюто на Весела Морова с Мирослава Кацарова:

В статията по-долу открояваме впечатленията от първите три дни на фестивала, когато бяха срещите с Тейлър Айгсти, Гретчен Парлато, Давид Линкс и Петър Славов.

Taylor Eigsti / Тейлър Айгсти

На майсторския си клас, пианистът – двукратен носител на "Грами" за най-добър съвременен инструментален албум (за Tree Falls, 2022 г., и Plot Armor, 2025 г.) – Taylor Eigsti – няколко пъти спомена как е настръхвал още от малък, слушайки записи на българските женски фолклорни хорове. Даде съвет да работим заедно с колегите си, да се допитваме до тях, например когато композираме партии за техните инструменти. Слушайки музиката в Plot Armor, например, впечатлява напластяването от тембри и иновативното използване на струнен ансамбъл в съвременен джаз контекст. Aйгсти е овладял до съвършенство работата с десния педал на пианото (sustain) и демонстрира как почти недоловими движения с крака имат огромно значение върху възприемането на музиката. Относно развиването на ритмически умения, пианистът каза: "Ние сме естествено полиритмични животни и музиката трябва да отрази това човешко качество". Израснал в Калифорния, САЩ, 41-годишният Тейлър Айгсти от 4-годишен дава заявки за извънредно талантливо дете, но има и късмета да попадне на учител по пиано, който го оставя да развива "по-странните" си идеи и не му налага техника от класическата школа, а само му помага с пръстовките. На майсторския клас Айгсти изслуша задълбочено авторските пиеси и аранжименти на участниците и им даде конкретна и практична обратна връзка - да извеждат идеите си по ярък начин, да използват и лявата ръка солистично, да боравят с визуални мисловни образи в съчиняването на импровизацията. Със солиден преподавателски опит, пианистът бе олицетворение на максимата "практикувай това, което проповядваш" или че когато един учител дава насоки и съвети, той първо трябва да е усвоил тези умения в практиката си и може да ги покаже нагледно.

Gretchen Parlato / Гречен Парлато

В съвсем друга вселена ни пренесе майсторският клас на Gretchen Parlato, провел се непосредствено след този на Taylor Eigsti. Пространството на Бибоп кафето дори не беше достатъчно за всички желаещи да се докоснат до енигматичната музикална личност на базираната в Лос Анджелис вокалистка и новаторка във вокалния джаз – Гречен Парлато. Започнал с групово импровизирано вокализиране, часът продължи с дискусия на емоционалните и духовни измерения на спонтанността в музиката. По думите на Парлато, "Всички ние сме океан, но по отделно всеки е една вълна в този океан". Свързаността между хората и всичко произтичащо от нея се отразява и на сцената. Научихме как тя борави с текстовете на песните и ги използва като изходна точка за концепцията на изпълнението. Научихме и за едно важно триединство – техника, емоция и духовност – благодарение на което един певец може да осмисли най-дълбоко една песен. Заедно с пианиста-корепетитор Иван Гърбачев Гречен Парлато изпълни класиката на Жобим - Corcovado – като след това показа различни начини да се подходи към фразите, слагайки смислови паузи на различни места. Парлато е ярък и рядък пример за вокалистка, която вместо да развива гласа си по обичайния начин или вертикално (по-силен тон и голям диапазон), тя го разширява хоризонтално, усвоявайки прийомите на инструменталистите. Това включва да се специализира в усъвършенстване на ритмичните умения, интеракция с бенда, темброви цветове, както и в изграждане на собствена мелодична инвенция и на разпознаваемо звучене (с което безпогрешно можем да я отличим от стотици други джаз певци). Неща, които, по нейните думи, са "деликатни, но уловими само ако слушаш внимателно".

Гречен посъветва певците да подбират в репертоара си само песни, които ги вълнуват, да артикулират текста отчетливо и да бъдат искрени в емоционалното изразяване, което е и отворена врата към докосване на слушателя. Интересен факт от историята на Парлато е, че тя е първият вокалист, приет в магистърската програма престижния Herbie Hancock Institute of Jazz, който по онова време (2001-2003 г.) все още се казваше Thelonious Monk Institute of Jazz. За двадесет години института завършват само трима вокалисти - Gretchen Parlato, Johnaye Kendrick, и Michael Mayo. Вероятно точно тази среда на изключително талантливи и елитни джаз инструменталисти е повлияла развитието на Гречен и собствената ѝ посока като музикант-вокалист, както и концепцията гласът да бъде напълно интегриран в ансамбъла, да се движи и диша с него, а не да бъде над него. Обучението в института също ѝ дава възможност да работи с ветерани-гиганти на джаза като Хърби Хенкок и Уейн Шортър. Резултатите не закъсняват и още през 2011 г. албумът The Lost And Found получава над 30 американски и международни награди, първи места и отличия, а последвалият Live In NYC от 2013 г. се сдобива с номинация за "Грами" за най-добър вокален джаз албум. Jazz Times описва гласа на Парлато като способeн да се превръща в "сутрешен дъжд, мъгла в сумрака, разбиваща се вълна…тя е най-свежият и чист глас сред съвременните вокалисти".

Чуйте интервюто на Весела Морова с Gretchen Parlato и Taylor Eigsti, малко преди техният дуо концерт в Епископската базилика на Филипопол:

David Linx / Давид Линкс

Определяният като един от най-важните европейски джазови гласове David Linx (Давид Линкс), проведе своя уъркшоп в рамките на Plovdiv Jazz Fest без да седне или да направи пауза, без да си гледа часовника и без да изпусне за миг вниманието на аудиторията. Хвърляйки поглед върху сценичната му, преподавателска и звукозаписна дейност в момента, човек би се замислил дали не става въпрос за няколко артиста, живеещи този живот. Виртуозният вокалист, който точно в деня на майсторския си клас в Пловдив (22 март) навърши 61 години, изглежда е в неспирен творчески вихър - пише поезия, композира песните си, аранжира ги и цялостно рисува собствения си артистичен образ – такъв, какъвто той си го представя. Неслучайно окуражи певците да изградят самостоятелност не само вътре в бенда, но и пред публиката - "първо пея за мен и после за публиката". Само миналата година Давид Линкс издаде два албума - "Nosa" със сина на Baden Powell (легендарният бразилски китарист) - Marcel Powell - и "Real Men Cry" с елитен ансамбъл от съмишленици. За него джазът е начин да говориш за всичко, което се случва в момента. По всякакви начини Давид се опитва да ни покаже как да бъдем джаз музиканти на съвремието и да не се залостваме или проектираме носталгия към джаза на 50-те години. Например как да избягаме от сантименталността в музицирането (независимо дали пеене или свирене) и да изразим истинска и по-дълбока емоционалност.

За Давид Линкс джазът е единственият жанр, в който има толкова активни взаимодействия между "ритъм, мелодия, хармония и темпо", а "енергията в една песен идва от ритъма, а не от темпото". Заедно с корепетитора на пианото Иван Гърбачев изпълниха стандарта-балада "Body and Soul", който Давид изпя с много ритмични измествания и мелодични парафрази, отдалечавайки се почти напълно от оригиналната композиция - създавайки нещо свое със собствен пулс и идея. Той ни сподели и някои от неговите музикални вдъхновения, като Й.С. Бах, бразилското шору (choro), Чарли Паркър, Бети Картър, Нанси Уилсън, Марк Мърфи.

Всяко напътствие или съвет беше последвано с практически пример, което добавяше към моментална убедителност и автентичност, до голяма степен и дължащо се безотказната вокална техника, която преодолява всякакви ограничения и която разкри един вокалист, наистина "обсебен от музиката" (както самият Линкс често казваше). Относно допускането на грешки в изпълнението на джаз и в импровизацията, за Давид "можеш да изпееш грешни тонове, но е важно да са с правилния ритъм" – да не се страхуваме от грешен тон, но все пак когато учим една песен да сме взискателни към точното възпроизвеждане на оригиналната мелодия (преди да скочим към интерпретация). Концертът на Давид Линкс, в който заедно с Антони Дончев (пиано), Петър Славов (контрабас) и Христо Йоцов (барабани) изпълниха авторски композиции на белгийския вокалист, още повече засили впечатлението за майсторство на всички нива, от страна на всички музиканти, партниращи си на сцената.

Интервюто с Давид Линкс, навръх рождения му ден, чуйте тук:

Срещата с ученици и с публика на един от най-успелите български джаз музиканти зад граница - Петър Славов - беше особено специална и запомняща се. Неговият майсторски клас в рамките на Plovdiv Jazz Fest беше дълбоко образователен и полезен не само за басисти, но и за всички музиканти с интерес към джаза. Петър демонстрира как се разсвирва и как работи ежедневно върху техниката и интонацията си, говори за учителите си в Бъркли (например Хал Крук - учителят му импровизация) и за това как да култивираш любов към учебния процес. Според Славов музиката е интерактивно изкуство и най-доброто обучение не става през екрана, а чрез живото общуване, свиренето на живо и попиването на опит директно от майсторите. Контрабасистите, които постоянно пътуват и концертират по света, е необходимо да се адаптират към нов инструмент всеки път и тук идва важността на упражняването и разсвирването с лък и използването на метроном с въображение.

За да се случи магията на музиката на сцената, е нужно огромно количество целенасочена и съсредоточена работа извън нея, в репетиционните и малките стаички. Всички сме чували клишето за повторението като ключово за прогреса, а Пепи Славов го изведе като акцент, като добави уточнения: когато упражняваш нещо, да не го оставяш веднага, а да следиш малките подобрения всеки ден и също така, повторението да не е механично, а придружено с анализ и осъзнаване кое правим грешно и кое правилно. "Човек трябва да залъже и заобиколи собствения си мозък, за да го накара да работи за своята кауза" – това сподели контрабасистът пред участниците в майсторския клас и насърчи да сме дисциплинирани, но и всичко, което свирим или упражняваме, да се опитваме да го превърнем в нещо хубаво.

Във втората част на класа Пепи Славов заформи мини-джем сешън, в който се сформира ритъм секция и даваше напътствия на различни басисти от участниците, като фокусът беше овладяването на суинга - нещо фундаментално за всеки джаз музикант. Както и Тейлър Айгсти по-рано открои, бийтът или пулсацията в суинга подлежат на манипулация и има няколко начина да суингираш - с теглещо назад или препускащо напред усещане. Тук идва и важността на общуването и внимателното слушане един друг на музикантите в един ансамбъл. Дори и извън свиренето, за Пепи Славов е много важно да се събираме с колегите си, да слушаме заедно музика, която харесваме. "Джазът свързва хората" - беше едно силно напомняне.

Тук чуйте цялото интервю на Весела Морова с контрабасиста, малко преди да излезе на сцената с Давид Линкс и Акустична версия на Plovdiv Jazz Fest:

В третия ден на фестивала попитахме участниците в майсторските класове какви бяха впечатленията им дотук от фестивала и обучителната му част. Самите те като група представляваха широк спектър от джаз музикантите в България - вокалисти и инструменталисти - и изглеждаше, че всеки получи нещо ценно и съкровено за себе си. А и не е за пренебрегване и фактът, че част от българската джаз общност имаше рядката възможност да бъде на едно и също място по едно и също време – и това може би даде тласък на нови приятелства, идеи за колаборации, обмен на мисли, знания, умения. В следната поредица от кратки интервюта, чуйте мислите на музикантите-участници в майсторските класове на Plovdiv Jazz Fest, в следния ред: Станислав Арабаджиев (пиано), Димитър Горчаков (пиано), Анна Ставрева (вокал, саксофон), Петър Терзиев (вокал), Александра Петкова (вокал), Мария Вандева (вокал), Теодор Тошков (барабани):

Можете да намерите и епизодите на предаването Jazzissimo по програма "Христо Ботев", посветени на Plovdiv Jazz Fest, тук.

Дублажите на интервютата осъществиха гласовете Кирил Чобанов, Теодора Церовска, Александър Янев, а по записите работи звукорежисьора Владимир Тренчев.