Интервю
Интервю с Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата
петък 3 април 2026 09:44
петък, 3 април 2026, 09:44
Кадър от дебата
СНИМКА: БМА
Размер на шрифта
В навечерието на парламентарните избори Обсерваторията по икономика на културата, "Фабрика за идеи", Българската музикална асоциация, сдружение "Независим културен сектор", Асоциацията за свободен театър и Регионалният център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" организираха публичния предизборен дебат "Култура и политика" 2026, посветен на бъдещето на българската култура. За изводите от този дебат и заявките за промяна в сектора говори в "Нашият ден" Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Андреева пояснява: "От 2009 година провеждаме предизборни дискусии за култура, защото смятаме, че тази тема не следва да изпада от предизборната кампания. Много често тя е на последно място в разговора. Дебати организираме не само за парламентарни избори, а и за президентски, общински и европейски, защото културата и културните дейности следва да влизат като една от приоритетните теми с голяма специфика в разговора в политическата кампания."
Тази година на поканата за дебат са се отзовали 4 от 6-те водещи политически сили според социологическите изследвания. Три от политическите партии са се включили с по двама участници в дискусията. За предварителна подготовровка организаторите са изпратили повече от 50 въпроса, засягащи натрупаните проблеми в културния сектор за последните 36 години, по думите на Андреева.
"Последната година беше особено тежка от гледна точка на изчерпване на административния капацитет и един модел, който не сме виждали в българската култура – съкратен състав на Министерството на културата, който обезкръви ведомството с повече от 80 човека", изтъква Андреева.
Следващата стъпка, която предстои, е сключването на рамково споразумение с политическите сили. Хартата ще включва 1% от БВП за култура плюс дългосрочна стратегия за развитие на българската култура и прилежащи анализи по сектори. Един от липсващите елементи в момента според Андреева са анализите, които да показват доколко публичните финанси, които се разходват, са ефикасни. Тази година почти по едно и също време ще се изготвят два бюджета – за 2026 и 2027 година, и в тях трябва да залегне увеличението на дела от БВП за културния бюджет, подчертава Андреева.
Финансирането е само инструмент – истинската цел е дълбока промяна по отношение на културните политики и културните права, по думите на Андреева. Национален фонд "Култура" (НФК) е бил един от фокусите в дискусията.
"Необходими са промени в устройството и законодателната база на НФК, за да има по-голяма прозрачност и ефективност на публичните финанси."
5 милиона от средствата, отпуснати за култура, са останали неразходвани, което е недопустимо на фона на недостига на ресурси за независимите организации и индивидуалните творци, подчертава Андреева. Неразбиране все още има по отношение на създаването на гаранционен фонд в рамките на публичните финанси, особено за независимите организации – такива инструменти има във всички европейски държави, заявява тя.
Достъпът до култура в малките населени места е сред големите теми, поставени в дебата. Въпросът засяга не само бюджета на Министерството на културата, а и бюджетите на общините и на обществените медии. Андреева говори за нуждата от изменения в Закона за радиото и телевизията, увеличение на финансирането на обществените медии, по-голямо медийно присъствие на културните дейности и проблемите в областта на културната политика.
София трябва да бъде обособена като отделен район на планиране, тъй като столицата концентрира голяма част от културните дейности и публичните финанси, смята Андреева.
"Задачата е какво правим с останалите населени места, дори областни градове, отвъд най-големите ни центрове. Културните права на българските граждани са неотменими от гледна точка на достъпа и на създаването на условия културните дейности да достигат до всяка точка на страната", казва Андреева. Тя обяснява и идеята за въвеждането на културни паспорти за деца и младежи от 6 до 26-годишна възраст – нещо, което би изградило отношение към културата и устойчивост.
Чуйте целия разговор на Мартина Кръстева с Диана Андреева в звуковия файл.
По публикацията работи: Бисерка Граматикова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!