"Мару и Заека" на Антония Атанасова

Антония Атанасова е сред най-интересните млади гласове в съвременната българска литература. С поетична прецизност и изострена чувствителност тя изгражда текстове, в които езикът не просто разказва, а създава преживяване. Постепенно около книгите ѝ се оформя кръг от читатели, които разпознават и очакват нейния особен стил.

Тя е автор на романа "Моно" (2016), сборника с разкази "Процедурата по забравяне на човек" (2018) и "Формалдехид" (2022). Най-новият ѝ роман "Мару и Заека" продължава тази линия, като я извежда към по-свободна и поетична форма.

"Мару и Заека" е роман-песен, който първо сгъстява, а след това – бавно и съзнателно – разширява своя космос, за да приобщи териториите на детството, другостта, любовта и смъртта. Разказът се движи като сън или поема, в която границите между реално и вътрешно постепенно се размиват.

Както пише Владимир Полеганов: "Образи и истории започват да се сливат, елементи да се разместват и познатите места (поляната, къщата, селото, тялото, душата) заговарят с нечуван досега глас."

Романът не просто разказва, а кара читателят да сънува по странен начин собственото си минало. Именно в това се откроява като пример за не само магически, но и алхимически реализъм, утвърждавайки Антония Атанасова като автор със силно и разпознаваемо присъствие.