"Артемис" и завръщането към Луната: факти и перспективи

Снощи екипажът на "Артемис" постави рекорд,  след като отведе хора по-далеч от Земята от всякога и беляза ключов етап в завръщането на човечеството към Луната.

Мисията върви успешно. Какво дотук се разви според очакванията? Имаше ли изненади? Какво предстои?

На тези въпроси в ефира на "Време за наука" отговори Светослав Александров от КОСМОС БГ. В началото на разговора той акцентира върху историческата стойност на събитието – за първи път българската публика има възможност да наблюдава пилотирана мисия в реално време, нещо, което не е било възможно през 60-те години.

Личната мотивация и завръщането към Луната

В предаването Александров споделя личната си история – интересът му към космоса започва през 90-те години, когато като дете задава въпроси за Луната, получава детска енциклопедия и слуша разкази за Юрий Гагарин, първия спътник и луноходите.
Той подчертава, че е било важно, че никой не му е казвал, че лунните полети са приключили, защото това вероятно би намалило интереса му. Именно затова обръща внимание на ключовия момент днес – човечеството се завръща на Луната с хора след 53-годишна пауза, а не само с роботи.

Защо има толкова дълга пауза след "Аполо"

По думите му, през тези десетилетия са съществували различни инициативи за връщане на Луната, но повечето са останали само на ниво проекти. Той посочва програмите от времето на президентите Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши, както и по-късните промени при администрациите на Обама и Тръмп.

Александров отдава признание на инженерите на НАСА, които въпреки политическите промени са успели да продължат развитието на програмата. Той обяснява, че програмата "Аполо" е била продукт на специфична геополитическа ситуация – съревнование между САЩ и Съветския съюз. След постигането на целта бюджетът за космоса е бил намален, а фокусът се е изместил към космическата совалка, която не успява да изпълни очакванията за революция в космонавтиката.

В анализа си Александров отбелязва, че днес частният сектор играе ключова роля. Той посочва дейността на Илон Мъск и честите полети на неговите ракети, които се използват за разнообразни мисии – от изстрелване на спътници до транспорт на астронавти до Международната космическа станция.

Той проследява и развитието на програмите за връщане на Луната – от "Съзвездие" при Джордж Буш-младши, включваща ракети "Арес" и кораба "Орион", до промените при Обама, който насочва усилията към комерсиализация на космонавтиката.

Според него липсата на ясна цел при Обама – дали Луната, Марс или астероиди – забавя развитието. Едва при Доналд Тръмп фокусът отново се връща към Луната.

Александров отбелязва, че разработката на кораба "Орион" отнема около 20 години и струва приблизително 100 милиарда долара, но при значително по-нисък бюджетен дял за НАСА в сравнение с ерата на "Аполо".

Защо все още няма кацане

Той обяснява, че поради липсата на финансиране за спускаем апарат, първите мисии от програмата "Артемис" са само обиколки около Луната, без кацане.

Ситуацията обаче се променя след 2021 г., когато започва комерсиализация и на лунната програма. Частни компании като SpaceX, Blue Origin, Astrobotic и Firefly Aerospace разработват спускаеми апарати.

Какво предстои

По думите на Александров още тази година се очаква тестов полет на спускаем апарат на Blue Origin, способен да транспортира хора и товари до Луната.

През следващата година мисията "Артемида 3" ще тества скачването на кораба с тези апарати в ниска околоземна орбита. Ако тестовете са успешни, реалното кацане на Луната се очаква през 2028 година.

Чуйте разговора на Василена Мирчева със Светослав Александров във "Време за наука".