Възстановените преди 10 години крайречни гори се развиват добре

От 1925 г. в първата пълна седмица на април честваме българската гора и лесовъдите. Седмицата на гората (тази година e от 6 до 12 април) е посветена на опазването, възстановяването и бъдещето на горите в България и създаването на връзка между поколенията за възпитаването на отговорност у младите за грижа към природата.

По този повод представители на Държавна агенция за гората и WWF - България бяха на терен в местност Мерич Орман до с. Маноле, Пловдивско, за да отбележат 10-годишнина от възстановяването на крайречната гора там.

Преди 10 години екип от опитни лесовъди започва бавен и сложен процес по възстановяване на крайречна гора в защитена зона от 12 хектара по поречието на река Марица в местността Мерич Орман. Целта е да бъдат премахнати хибридни видове топола, използвани за индустриален дърводобив и да бъдат заменени с местни видове, подходящи за местните условия и устойчиви на измененията в климата. Засаждането и последващата грижа за фиданките от шест вида широколистни дървета - летен дъб, полски бряст, бял бряст, полски ясен, черна елша и черна топола продължава в годините с помощта и на доброволци. Тези видове са избрани специално, защото са характерни за крайречните гори.

Успехът на това начинание се дължи на Регионалната дирекция по горите в Пловдив, която ръководи дейностите в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и WWF - България.

Възстановяването е съфинансирано по програма LIFE на Европейския съюз, а по същия проект се възстановят и крайречни гори в защитена зона "Мартен-Ряхово" в Русенско и в Гущерова одая в Асеновградско, където съдействие оказват и държавните горски и ловни стопанства. И в тези две местности хибридните тополи са заменени с по-устойчиви на местните условия видове.

Крайречните гори са сред най-редките и увредени от човешка дейност местообитания на планетата. Причината е, че още от древността са сред най-привлекателните за заселване и земеделие, защото са плодородни и лесно се обработват. Затова и площта им постоянно намалява. През последните 200 години Европа е изгубила 80%  от тези местообитания.

Крайречните гори са сред най-ценните местообитания и у нас. През 50-те години в България започва най-интензивното модифициране на този тип гори, защото се е смятало, че крайречната растителност пречи на оттока на водата и увеличава риска от наводнения. Проучванията през последните години обаче доказаха, че точно обратното е вярно – много по-голям риск е отстраняването на растителността около реките, дигирането и изправянето на речните корита.

Крайречните гори освен че предотвратяват наводнения, пречистват водата, защитават бреговете от ерозия, предпазват речното дъно от вкопаване, с което помагат да се запази нивото на подпочвените води в кладенците. Крайречните гори са дом на стотици видове растения и животни – като синявици, патици, корморани, фазани, кълвачи, ястреби, сърни, зайци, лисици, язовци. От тяхното състояние зависи и видовото разнообразие и количеството на рибата в реките. Една възстановена крайречна гора помага разпокъсаните горички в равнината да се свържат и да станат по-голям дом за биоразнообразие.

В контекста на променящия се климат, крайречните гори са все по-важни, защото забавят скоростта и разрушителната сила на водата при поройни, интензивни валежи, които водят до наводнения.

Заливните гори (крайречни гори, които периодично се заливат, например по време на пролетни пълноводия) остават сред най-застрашените местообитания в България. Те заемат под 1% от горските територии и продължават да бъдат под натиск. Основните заплахи пред тях са изсичането на дърветата, за да се освободи място за земеделие, добивът на инертни материали за строителство, който изменя речното корито и нивото на подпочвените води, нерегламентираната сеч, създаването на плантации от хибридни видове за бързо производство на дървесина и др.

Нели Дончева, ръководител програма Гори на WWF – България разказва:
"Видяхме по време на посещението ни една прекрасна млада гора с разнообразна структура, с разнообразен видов състав, действително близка до естествените крайречни гори, която осигурява опазване на бреговете от ерозия, предпазва от риск от наводнения, създава условия за много редки видове - растения и животни, а също така служи и като био коридор между отделните територии, така че биоразнообразието да се чувства добре. Там преди 10 години имаше хибридни тополи, които се създават с цел бързо производство на биомаса покрай реките. За наше щастие успяхме да убедим собственика на територията в лицето на община Марица, да предостави този обект, в който да възстановим естествена крайречна гора, така че тя в по-пълна степен да изпълнява своите екосистемни функции.

Тази млада гора от шест вида дървета вече създава условия за присъствие на различни видове. Сред по-интересните, които наблюдаваме там са: късопръст ястреб, сив кълвач, черен кълвач, голям пъстър кълвач, от пойните птички има голямо разнообразие: синигери, врабчета, косове, дроздове.

По-близо до реката пък могат да се видят малък корморан (застрашен вид), други водоплаващи птици: зеленоглавки, зеленоножки и най-различни други представители на орнитофауната, включително на дъждовсирцовите. По отношение на растителността, там вече се е създал един горски микроклимат и тревистите растения, които са характерни за крайречните естествени гори, ги наблюдаваме там, някои от тях вече цъфтят. По отношение на дървесно-храстовата растителност, освен видовете с които беше залесявано навремето, се вижда и завръщане на някои други местни широколистни видове.

От храстите могат да се наблюдават представители на кучешки дрян, лигуструм, изобщо много шарена много жива гора и това може би е най-важното, което да кажем, че една естествена крайречна гора е много по-добре адаптирана и по-добре се приспособява към промените в климата, което е от значение, тъй като в наши дни сме свидетели на все по-чести и сериозни климатични промени, някои от тях свързани с сериозни природни бедствия. Така че се надяваме тази гора да е по-устойчива и по този начин да продължи да предоставя типичните екосистемни функции, които са характерни. Кой се грижи за тази гора в момента? Тази гора в момента няма нужда от особени грижи, тъй като грижите е важно да се полагат в първите 3-5 години след залесяването.

В последствие вече гората се развива по стандартните природни процеси и към момента не се налага да се правят някакви интервенции там. Единствено е необходимо да се премахват инвазивни дървесни видове, които за съжаление се срещат и на тази територия. Те се разпространяват по естествен път, след като веднъж вече са били внесени от човека по някаква причина.

И е хубаво в такива случаи, когато има групи от инвазивни дървета или храсти, например храстовидна аморфа, ясенолистен явор, те да бъдат премахвани. Това се прави по един много щадящ начин и така гората се предпазва от навлизане на инвазивна растителност.

Крайречната растителност и крайречните гори укрепват бреговете на реките. Те намаляват риска от наводнения, противно на някои практики, които са разпространени все още в България за почистване на речните корита.

Речните корита трябва да се почистват правилно.

За съжаление, съществуваща и в момента практика е да се премахват здрави дървета покрай речните брегове, които укрепват брега, предотвратяват ерозията. А пък тези дървета, които са паднали в самото речно корито, се оставят там, а те съответно създават нещо като бентове в случай на повече поройни валежи, и тогава може да има риск от наводнения.

Когато има крайречна гора, тя служи като място, където високите води могат да се разлеят спокойно и бавно, и съответно така се намалява разрушителната сила на водата при поройни валежи.

Българските гори се възобновяват добре по естествен път, което е много положително, много хубаво. Не винаги е необходимо да се правят залесявания. Гората, ако се стопанисва с подходящи лесовъдски системи, сама се възобновява естествено и по този начин тя е по-адаптирана към промените в климат.

Има, разбира се, някои места в страната, където ефектите от промените в климата се усещат по-сериозно. Те са свързани с това, че се наблюдават както природни бестия, например, ветровали, снеголоми, снеговали. Също така се наблюдават и нападения от различни насекоми или гъби.

Това е нещо, което се случва. За съжаление, и нашата страна не е застрахована.

И за това е важно горите, които създаваме, начинът по който ги стопанисваме и управляваме, да бъдат разнообразни както по видов състав, така и по структура, за да са по-добре адаптирани към променящия се климат."

Цялото интервю на Ася Чанева с Нели Дончева може да чуете в звуковия файл.