Автор:
Венета Гаврилова
петък 10 април 2026 10:35
петък, 10 април 2026, 10:35
Страхил Делийски
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
От известно време в общественото говорене у нас се употребява словосъчетанието "дълбоката държава". С произхода му със сигурност не всички са запознати, но пък смисълът му едва ли убягва на някого. Звучи интригуващо и загадъчно и далеч по-силно от познатите думи, които използваме, за да назовем явлението, с чиито зловредни последствия се сблъскваме всекидневно. Дали обаче го тълкуваме еднозначно или смисълът му зависи от контекста – това коментира в предаването "За думите" политологът д-р Страхил Делийски.
"Като повечето понятия, които в последно време употребяваме в политическия разговор, то има много интересен произход и динамика на неговите значения. Парадоксално ли е не, но, поне в изследователската традиция, то започва да се употребява във връзка с изследванията върху Турция. Идва от тук, от нашия край и обикновено до определен момент се свързва с авторитарни и полуавторитарни режими, в които институциите за контрол - армия, полиция и така нататък, имат официална и полуофициална роля…
Само че един случай, така наречената операция "Гладио", в началото на 90-те години, Джулио Андреоти е принуден да отвори едни файлове в Италия, от които се оказва, че една специфична структура, свързана с Министерството на вътрешните работи, която е част от едно по-голямо подразделение на НАТО за борба с Русия, тогава Съветския съюз, в рамките на Студената война, се оказва, че един специален отряд в Италия между 60-те, 70-те до 80-те години извършва поредица от атентати, които биват приписвани на крайната левица и на комунистическата партия. Файловете излизат, става голям скандал. И оттогава това е връзката между старото понятие, което трябва да опише какво се случва в авторитарните държави, и по-съвременната му употреба, която трябва да опише, че подобен тип служби, структури, които се занимават с полулегални, да не кажем нелегални действия от името на властта, но тайно, ги има и в демократичните държави.
Следващата голяма употреба е свързана с първите избори при избирането на Доналд Тръмп в САЩ. Там вече то се взема на въоръжение. Описва същото. Описва една представа за функционирането на властта, в която на невидимо, непублично равнище определени мрежи и структури работят така, че да контролират политическия процес…
Оттам нататък то започва да става символ на онази невидима власт, която е толкова мощна, че може да контролира публичната власт… Когато става въпрос за операцията "Гладио", има емпирични данни, докато тук вече нещата започват за влизат в сферата на различните теории за конспирацията."
Когато чуем това съчетание, какво да имаме предвид като обикновени граждани, гласоподаватели, потърпевши и в същото време творци на обществената тъкан?
"Първо, най-вероятно това се употребява в някакъв специфичен политически контекст. То не присъства като академичен аналитичен инструмент. Второ, трябва да обръщаме внимание на това кой го употребява в този контекст. Защото един път това може да послужи за оправдание на едно или друго действие или бездействие, а втори път може да послужи за мотивиране на едно или друго действие, обикновено свързано с недемократични средства… И на трето място, когато го чуем, трябва да си даваме сметка за това колко крехко е наистина доверието в публичната власт и за това колко лесно ние се отказваме от свободната си воля в политиката. Защото когато за всичко са виновни или всичко, което виждаме, идва от някакъв неясен, недостъпен, таен субект, то тогава нищо не можем да направим. И това е много добро извинение."
Цялото интервю на Венета Гаврилов с д-р Страхил Делийски може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!