Завръщане в Париж

Специалното издание с поезия от Лъчезар Станчев, публикувано на български и френски език, и озаглавено "Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers" / "Стопената статуя на Волтер в Париж - вечна в стих", е едно своеобразно завръщане в Париж – там, където част от стихотворенията, събрани в книгата, са се родили.

Самото заглавие отразява с изящна точност следния факт: Стихотворението "Сняг в Париж" от Лъчезар Станчев увековечава бронзовата статуя "Волтер седнал" (Voltaire assis, 1781 г.) – символ на Парижката комуна от 1871 г., която е стопена от германците по време на Окупацията през 1942.

"Сняг в Париж" е стихотворение, написано от българския поет и преводач през 1938 година по време на пребиваването му във Франция и днес несъществуващата вече бронзова фигура на седящия Волтер от градинката Монж – дело на Жан-Антоан Удон, само благодарение на въздействащия лирически текст на Станчев, оживява наистина пред очите ни:

Сняг в Париж

Тази вечер – каква изненада –
тоя черен Париж побелял!
Бели, чисти са всички площади,
светъл сняг е навред навалял.

През огромния град ще премина,
покрай мене снегът да блести!
Светъл поздрав от мойта родина,
колко дълго ми липсваше ти!

Това бяло писмо ми донесе
светлината на родния край,
аз отново съм бодър и весел,
снежна топка държа във ръка.

Във градинката Монж, в сняг изсечен,
с бяла шапка ме среща Волтер.
Гледай, дишай ти снежната вечер,
утре пак тоя град ще е чер.

В поетичната книга "Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers"/ "Стопената статуя на Волтер в Париж - вечна в стих" са събрани не само стихотворения, написани от Лъчезар Станчев във Фрация, но също и знаковите за неговата лирика: "Капка", "Усмивката", "Камък" и др.

Върху превода от български на френски в двуезичното издание са работили Биляна Михайлова и Брис Пьоти. А в специалния предговор на доц. Надежда Стоянова от СУ "Св. Климент Охридски" за лириката на Лъчезар Станчев, озаглавен "Бяло писмо" в разноцветния Париж", четем: "…познавачите на българската литература могат да видят отзвук от елегантната поетика на Лъчезар Станчев в тихите и деликатни гласове на българските лирици от 40-те години (в творбите на Александър Вутимски например), а след това от 70-те и 80-те години на ХХ век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.)".

Лъчезар Станчев (12.9.1908 - 13.3.1992 г.) става популярен още с първите си стихосбирки "Безшумни дни" (1930), "Пролет на булеварда" (1933) и "Хора по стрехите" (1935). За "Безшумни дни" критикът Петър Динеков пише: "кристалната чистота на стиха е съчетана с чистота на образа и настроението".

През 1937 г. Станчев е избран за член на Съюза на българските писатели и получава стипендия от Алианс Франсез за специализация в Сорбоната, където пребивава до края на 40-те години на ХХ век, като по това време става и асистент на проф. Леон Болийо. За "вдъхновената" от Франция и пътуванията му из Западна Европа стихосбирка "Земя под слънце" (1939 г). Лъчезар Станчев получава Голямата годишна награда за поезия, присъждана от жури на Министерството на народното просвещение.

Чуйте разговора на Дарина Маринова с проф. Румяна Станчева – дъщеря на поета и преводача, и с доц. Надежда Стоянова – автор на предговора за двуезичното издание с поезията на Льчезар Станчев "Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers"/ "Стопената статуя на Волтер в Париж - вечна в стих" в звуковия файл.