Идва ли краят на оптимизма? Поглед към идеите на Пинкър

На 16 април Стивън Пинкър ще гостува в България по покана на Културния център на Софийския университет, където ще бъде удостоен със званието "Доктор хонорис кауза". След церемонията той ще изнесе лекция на тема "Когато всеки знае, че всички знаят: загадките на парите, властта и всекидневния живот". Поводът за визитата му стана отправна точка за разговор в предаването "Време за наука", където гостува доц. д-р Росен Люцканов – преводач на част от книгите на Пинкър на български език и преподавател по логика и философия.

Люцканов очерта профила на Пинкър като една от най-значимите фигури сред съвременните публични интелектуалци. По думите му това е човек, който не само има какво да каже, но и действително бива слушан – рядка комбинация в днешно време. Макар в България подобни фигури да са по-скоро изключение, в световен мащаб те все още съществуват, а Пинкър безспорно е сред тях.

Според Люцканов влиянието на Пинкър се корени в способността му да стъпва върху идеите на големи предшественици като Чарлз Дарвин и Ноам Чомски и да изгради широк синтез в областта на когнитивната психология. Този синтез търси връзката между мисленето, мозъка и езика и така неизбежно засяга един от най-старите философски въпроси – какво представлява човекът и дали има същност, която може да бъде открита и описана.

В разговора Люцканов коментира и широко разпространеното възприятие за Пинкър като оптимист. Той признава, че такъв прочит е оправдан, особено предвид тезите в книгата "По-добрите ангели на нашата природа", където се защитава идеята, че насилието в света намалява. Но според него този оптимизъм страда от "лош тайминг". Подобно на тезата на Франсис Фукуяма за "края на историята", и тук става дума за обобщение, направено в относително спокоен исторически период, което впоследствие се оказва прибързано.

Люцканов отбелязва, че Пинкър често се фокусира върху Запада и подценява процесите извън Европа и САЩ, където реалността е по-малко оптимистична. Затова, макар оптимизмът му да има основания, днес той изглежда донякъде преувеличен и подлежи на ревизия на фона на съвременните събития.

Особено внимание в разговора се отделя на книгата "Рационалност", която Люцканов е превел. Той подчертава, че тя е актуална именно днес, защото показва нещо парадоксално – че в определени ситуации е рационално да се държим ирационално. За да илюстрира това, той припомня популярната игра "Страхливец", позната от филмите с Джеймс Дийн, при която двама участници се насочват един срещу друг с автомобили, а този, който се отклони, губи. Най-сигурният начин да спечелиш, обяснява Пинкър, е демонстративно да се откажеш от контрол – например като блокираш педала на газта и се преместиш на задната седалка. Така противникът е принуден да реагира.

Люцканов прави паралел с международната политика днес, където според него подобни стратегии се прилагат, което прави ситуацията тревожна.

Той също така очертава разграничение между по-ранните и по-късните трудове на Пинкър. Докато ранните му книги съдържат основните научни приноси, които изграждат авторитета му, по-късните са насочени към по-широка публика и разглеждат по-общи теми.

Чуйте пълния разговора на Василена Мирчева с доц. Росен Люцканов във "Време за наука".