Учени установиха, че от въздуха може да се извлича ДНК

Учени установиха, че от въздуха може да се извлича генетична информация, съобщава списание Nature. Въздушната ДНК може да покаже състоянието на екосистемите и животинските видове, а чрез нея да бъдат идентифицирани дори хора. 

При анализ на въздушни проби в зоопарк край Кеймбридж, Великобритания, учените успяват да идентифицират ДНК от 25 животински вида. По-късно физикът Джеймс Алъртън от Националната физическа лаборатория в Лондон разширява приложението на метода. Той изследва проби, събирани от мрежа за мониторинг на тежки метали, и използва техниката за проучване на биоразнообразието. Все още не е установено обаче колко бързо се разпада ДНК-то във въздуха и на какви разстояния се пренася. Част от него идва от хората, като може да разкрие етническата им принадлежност и дори дали имат генетично заболяване.

За да обяснят как се разпространява ДНК във въздуха, учените дават прост пример, че е достатъчно да се почешем по главата, за да освободим клетъчен материал. Той се смесва с ДНК от множество източници: издишвания, лющеща се кожа, косми, спори и микроорганизми като вируси например. Тази ДНК може да съдържа участъци с дължина десетки хиляди базови двойки. Задържа се във въздуха дни наред, често прикрепена към прахови частици, и може да се пренася на разстояния от няколко метра до хиляди километри.

"Тепърва започваме да разбираме как се движи ДНК във въздуха", казва австралийският специалист по генетика Ерин Хан. Тя разработва 3D-принтирани устройства за събиране на въздушна ДНК, които не изискват електричество. Те вече се използват от земавладелци в Нов Южен Уелс с цел изграждане на мрежа за наблюдение на екосистемите.