Цар Борис Сакскобургготски, княз Търновски

На 14 април 1925 г., в теснините на прохода Арабаконак, младият цар Борис III оцелява в един от най-дръзките опити за покушение в българската история. Само два дни по-късно страната ще бъде разтърсена от атентата в църквата "Света Неделя" – връхна точка на политическия терор, който бележи едно неспокойно време. Именно в такава обстановка, в държава все още уязвена от последиците на Ньойския договор, започва изпитанието на монарха да укрепи разкъсаното общество и да намери пътя на България през бурите на ХХ век.

В продължението на епизода, посветен на Ньойската спогодба и съдбата на България след Първата световна война, този път насочваме поглед към фигура, която неизбежно стои в центъра на междувоенния период – цар Борис III. От първите години на неговото управление, преминали под сянката на авторитарни режими и остри политически сблъсъци, през постепенното му утвърждаване като арбитър в държавния живот след 1935 г., до драматичните решения, диктувани от сложната международна обстановка и приближаващата Втора световна война – царуването на Борис остава едно от най-противоречивите и обсъждани в българската история.

За личността, политиката, стремежите и дилемите на последния самостоятелно управляващ български монарх е разговора с доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания към БАН, доц. д-р Владимир Станев от Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и Борис Русев, учител по история в 31-во СУЧЕМ "Иван Вазов".