Бележки върху глупостта

В своята прочута "Възхвала на глупостта" Еразъм Ротердамски казва, че без известна глупост човек не би се появил на този свят. Витгенщайн твърди, че ако хората не правеха глупости, нищо интелигентно не би било измислено. Широко е схващането, че глупостта, суетата и гордостта имат много общо помежду си. Това е заложено в социоклутурните кодове на нашата цивилизация изобщо. Къде се корени страхът и срамът от това да изглеждаш тъп? Какви властови модели поражда това разделение на хората, които често делим на интелигентни и не? Какъв тип йерархии? И наистина ли глупостта, в най-общи линии, е толкова лесноуправляема, за колкото я мислим?

Има глупост, в която сякаш има скрито някакво голямо, странно качество; която прилича на вид гениалност. Има и такава, която си е очевидна, тъпа тъпота. Как да разграничим едното от другото? По какви критерии? Мнозина от нас употребяват почти всеки ден думата "глупости": за какво ли не, почти автоматично. Казваме "глупости", защото отричаме нещо като състоятелно; казваме същото от изумление, защото не можем да повярваме, че нещо е такова, каквото ни се съобщава. Казваме "глупости на търкалета", "глупости на квадрат". Дори по лингвистичен признак излиза, че голяма част от живота ни "минава в пълни глупости". Кое обаче е сериозното? Важното? Онова, което никога не е глупост?

Полският драматург и художник Станислав Виткевич пише: "В живота няма нищо толкова нелепо, което да обясни тайната на съществуването." Даниил Хармс казва: "Не търси глупавия, ще намериш себе си; търси мъдрия – никъде няма да го намериш". Но ние живеем в епоха на постистина, когато дори фактите често нямат никакво значение. Как това променя нашата концепция за глупостта? Не идва ли момент, когато самата глупост става неузнаваема и прилича на нещо съвсем друго?

Участват: Меги Попова (доктор по политическа философия в Софийския университет), Димитър Божков (доцент по съвременна философия в Софийския университет), Валентин Калинов (философ и клиничен психолог, автор на книгата "Всички последни неща"), Тодор П. Тодоров (доцент по история на философията в Софийския университет и писател).

Авторска музика и постпродукция: Михаил Михайлов.