Емилия Милчева: Най-голямата битка е кой ще наложи своя главен прокурор

В предизборния период отново се връщаме към въпроса, който сякаш всяка година стои на масата, но никога не получава удовлетворителен отговор: защо в България няма лидерски дебати? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката и автор в Deutsche Welle и "Тоест" Емилия Милчева, коментира политическата култура, страха от публичен сблъсък и липсата на ясни послания към избирателите.

"Културата на правене на политика тук изключва лидерските дебати като кулминация на предизборната кампания", пише Милчева в свой текст. Попитахме я какво означава това.

"Те просто нямат култура да говорят"

"Тази политическа култура ни е позната от западните демокрации, където лидерският дебат е кулминация – било то президентска кампания или сблъсък между водещите парламентарни лидери", казва Милчева. "Но тук имаме култура на договаряне зад кулисите. Те просто нямат култура да говорят директно."

По думите ѝ вторият фактор е страхът – страхът от грешка, от непредвидим въпрос, от загуба на контрол над наратива. "Най-удобният режим за тях е приятелската естетика – социални мрежи, удобни формати, контролирани въпроси."

Така политиците избягват риска, а обществото остава без възможност да сравни лидерите в реално време.

Дебатът като шоу, но и като тест

Въпреки че дебатите често се превръщат в телевизионно шоу, Милчева подчертава, че те имат значение:
"Дебатът винаги е интересен, защото е шоу. Най-добрият актьор печели. А голяма част от хората гласуват емоционално."

Но освен това дебатът е и тест за компетентност. "Ако има въпроси-изненада, много лесно може да се види кой е подготвен и кой не." Тя дава пример: какви биха били първите три мерки при внезапно повишение на цените на горивата? "Това веднага разкрива лидерство – силно или слабо."

Защо големите партии не застават една срещу друга?

Въпросът защо лидерите на двете най-големи политически сили не застават един срещу друг остава без официален отговор. Милчева обаче е категорична:
"Убедена съм, че те говорят помежду си. Просто ние не ги виждаме."

Публичният дебат обаче е друго. "И двамата биха загубили. Единият е по-бавен, по-малко реактивен. Другият ще трябва да отговаря на неприятни въпроси – включително за протестите, които скандираха името му."

Вяла кампания и големи думи без имена

Кампанията и този път изглежда вяла. "Човек се чуди дали може по-зле, но винаги може", казва водещата. А Милчева допълва:
"Големите приказки преди избори могат да плашат само гълъби."

Тя припомня обещанията за "триглавата ламя", "корупцията от тройната коалиция" и други гръмки фрази, които не са довели до реални резултати.

Особено проблематично е говоренето за "борба с олигархията", без да се назовават имена.

"Първо трябва да намерим определение – за коя група от българския бизнес говорим?" – казва Милчева. "С изключение на един човек, назован от САЩ, никой друг не е наричан официално олигарх. Но очевидно за различните лидери олигархията е различна."

Истинската битка: кой ще наложи своя главен прокурор

Според Милчева най-голямата битка в момента не е за политики, а за контрол над прокуратурата.

"Най-ожесточената битка е кой ще успее да наложи своя главен прокурор. Това е битката."

Въпреки това лидерите избягват темата. "Всички казват: ‘Първо бюджет, първо правителство, после ще говорим за главния прокурор.’ А двама от тях са диаметрално противоположни – поне на думи."

Тя припомня и последния брифинг на служебния кабинет, на който вътрешният министър и министърът на правосъдието заявиха, че МВР залавя хора, свързани с определени партии, в купуване на гласове, а прокуратурата ги освобождава.

"Но когато лидерите бъдат попитани дали трябва да сменим главния прокурор, отговорът е: ‘Не, това не е първостепенна цел.’"

"Главните прокурори се сменят по волята на политическите сили"

Милчева е категорична:
"Никой вече няма съмнение, че главните прокурори се сменят по волята на политическите сили. Колкото и над главния прокурор да е ‘само Господ’, над него стоят политически началници."

Тя посочва и тревожната статистика: за 10 години има едва около 120 осъдителни присъди за купуване на гласове.

"Това е работата на българската прокуратура. Само 120 присъди."

Какво да мисли избирателят?

Водещата задава въпроса, който стои пред всички граждани: как да разберем кои политици са искрени, когато реакцията им към ключови теми като правосъдие и справедливост е уклончива?

"Работата на прокуратурата и идеята за справедливост трябва да бъдат водещи, когато избираш когото и да било." – казва тя. "Той ще ти даде през квотите си нов прокурор, нови съдии, нови ръководни органи."

"Хората прекрасно разбират всичко. Просто сме уморени."

В края на разговора Милчева прави важна равносметка:
"Хората прекрасно разбират абсолютно всичко. Просто една голяма част от нас сме безкрайно уморени от твърде много разочарования и надежди."

И добавя:
"Аз ще гласувам. Това е част от моя граждански бунт – моето несъгласие и искане да бъде променена тази сфера."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Емилия Милчева може да чуете в звуковия файл.