Мохамед Халаф: Ако остане режимът в Иран, войните няма да свършат

В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистът и преподавател в Софийския университет Мохамед Халаф коментира книгата му "Земите на вечните войни".

Тръмп победи?

"Победи, защото току-що външният министър на Иран Абас Арахчи обяви, че Иран ще отвори Ормузкия проток. И това наистина е победа за Тръмп, и той ще търгува доста с тази победа, ще я използва в Съединените щати като голяма победа за него. Защото ходът, който направи – когато наложи пълна блокада на всички пристанища на Иран – беше преминаване от стратегията на военната сила към стратегия на икономическо изнудване.

Това е победа за момента, победа за това, което се случва в Близкия изток. Между другото мога да добавя още една победа на самия Тръмп. Това, което се случи във вторник – за първи път Ливанското правителство има нов президент и нов премиер. Макар че "Хизбулла" участва в това правителство, този премиер – който беше председател на наказателния съд в Хага, Международния трибунал – сега е министър-председател на Ливан.

И за първи път в историята, откакто съществува "Хизбулла" и влиянието на Иран върху тази държава – тотално влияние: икономическо, военно, политическо – правителството обяви военното крило на "Хизбулла" извън закона. Това е резултат от цялата война, започнала на 7 октомври 2023 година с нахлуването в Израел от "Хамас" и партньорите на "Хамас".

Второто нещо: исторически преговори започнаха във вторник между Ливан и Израел – за първи път от 1948 година. Какво мога да добавя? Че посланичката на Ливан се срещна с посланика на Израел във Вашингтон със съдействието и присъствието на държавния секретар Марко Рубио. Там вече начертаха рамката на преговорите, които трябва да доведат до траен мир и споразумение между двете страни. Това трябва да включва очертаване на границите и установяване на дипломатически отношения."

"САЩ и новият стар Голям Близък изток" – възможен ли е мир

"Насилието в Близкия изток не знае насита. Войните следват една след друга, с единствен промеждутък – в очакване на нова война."

"Надявам се. Макар че аз мисля, че нещата в Близкия изток са свързани. И когато се смесва политиката с религията, става много лошо.

Според мен всичко, което се случва – войните, етническите, религиозните, сектантските конфликти – е началото на реформацията в исляма. Но това няма да мине лесно. Ако вземем опита на Европа – 30-годишните религиозни и етнически войни."

Кои са политиците в региона, които решават, че религията трябва да бъде поставена на първо място?

"Не е само в Ирак. Ако погледнете конституциите на всички арабски и ислямски държави – 55 държави – ще видите в различни нюанси едно и също: религията е определяща, тя е източник на цялото законодателство. И когато започнат да налагат това законодателство, написано в духа на ислямския шариат, върху други етнически и религиозни групи, които не са само мюсюлмани.

В Ирак, например, има 60 секти, които не са мюсюлмани. Те трябва да се подчиняват на ислямския шариат. Това е абсурд. И това го има във всички държави – Египет, Сирия. Виждате: "Арабска сирийска република". А там има християни, има и други – не са само мюсюлмани, не са араби.

Това е въпросът, свързан с цялото образование. Как излизат тези поколения, които всяка година преминават от един етап на образование към друг? В началното училище, в гимназията, в университета – учат това, което трябва да мразят. Да мразят християните, немюсюлманите, евреите и т.н.

И затова има сблъсък между младото население и религиозната върхушка – аятоласите, които управляват Иран.

Когато бях студент в университета в Ирак – Багдадския университет, факултета по литература и изкуства – бяхме около пет хиляди студенти в различни специалности. Нямаше нито една забрадка. Това беше преди 40 години. Нямаше момиче с дълга пола – всички бяха с къси поли. Нямаше разграничение между момичета и момчета. Седим, говорим, излизаме заедно.

Това, което виждаме днес, е абсурд. Четох интервю на Фукуяма преди години – пазя го – и той казва: тези мюсюлманки, които са в Европа или в Близкия изток, след 40 години започнаха да носят забрадки. И той казва: това не е въпрос на религия, а на идентичност. Те искат да кажат на хората по улиците: "Не се срамуваме от нашата религия, не се срамуваме от нашата култура." Искат да доказват себе си чрез това.

Ние не говорим какво бяхме преди – говорим какво сме в момента. Ние сме изостанали, ние сме провалени, произвеждаме тероризъм, насилие. И насилието идва от много източници: държавното насилие, насилието в обществото, в семейството. Отвсякъде има насилие – срещу индивида, помежду хората. И затова виждате сблъсъци."

След падането на Саддам Хюсеин

"Имаше гражданска война само заради религията, която носиш. Аз загубих брат си в тази война. Без да има никаква връзка с политиката – тръгна за работа, стреляха по него и го убиха. Той имаше пет деца и жена – остави ги. Това беше "Ал Кайда". След това… моят друг брат, който има две деца, се връща с майка им от училище. Спират да вземат сандвич, заедно с други жени с деца. Това беше по време на гражданската война в Ирак. Избухна кола-бомба точно пред будката, където правят дюнери. Децата станаха на въглени. Едното – на 5-6 години, другото – на 11. И това не е спряло. Продължава.

Ирак и почти всички арабски държави, освен монархиите са провалени държави. Провалени във всичко."

Защото думата "демокрация" се мрази от населението.

"Защото това, което им се случи, може би при Саддам беше ужасно. Но въпреки всичко, което им се случи при Саддам, сега, когато сравняват, казват: "По-добре беше при него." И в Либия – по същия начин. И в Сирия – по същия начин. И в Египет – по същия начин. Навсякъде, където отидете.

Има много държави, които сами разрушават себе си. В момента сме в една война – Иран. Иран можеше да бъде държава, може би най-богатата в региона, в Близкия изток. Но пътят, който избраха през 1979 година, доведе до това, което виждаме днес. Кой прави войните в региона? В четири, пет държави? В Ирак, в Сирия, в Ливан, в Йемен. И последната война – в Газа. И там няма решение – това е примирие."

"Хамас"

"Лидерът на "Хамас" каза в Кайро: "Няма да се разоръжаваме." Това означава, че войната ще остане. И ще стане още по-тежка. Сигурно са получили указания от Иран. Иран финансира всички тези групи. Иран от първия ден на революцията казва: "Износ на революцията навсякъде." Иран като идеал. Крайната цел на идеала – и на "Ал Кайда", и на всички тези групировки е политическият ислям. Агресивен политически ислям. Иран – това е шиитският политически ислям. А другите – сунитският политически ислям. Целта е ислямски халифат. Не регионален – световен. Аз ви го казвам – аз съм оттам. Знам ги всички. Защото съм част от тях."

Всички плащат цената на това, което се случва

"Близкият изток винаги ще бъде най-голямата заплаха – не само за хората в тези държави, а за Европа и за целия свят. Защото във всяка държава, когато има конфликт, война, убиват хората по улиците. Само ще кажа: всички президенти на Съединените щати, когато идват и поемат власт, казват: "Никога няма да отидем в Близкия изток." Но, всички се озовават в Близкия изток. Искат или не искат. Защото Близкият изток винаги ще бъде центърът, източникът на всичко това – войните.

В Европа и хората в България не разбират. Не разбират какво правят иранците. Не знаят какво правят иранците в Европа: цяла Европа е пълна с групи, които чакат един момент – когато получат сигнал – и ще започнат да действат.

Сега в Европа Иран има криминални групи. Вече няколко европейски държави арестуваха голяма част от тях, преди да започнат атентатите. Имаше и в Германия, в Швеция, в Дания, в Нидерландия, навсякъде. В Белгия имаше много опити за атентати.

Ако остане режимът в Иран, това означава, че войните няма да свършат."

За това кой иска да води войни, отношенията между Израел, Хамас и Иран чуйте в звуковия файл разговора на Николета Атанасова с Мохамед Халаф.