вторник 21 април 2026 08:10
вторник, 21 април 2026, 08:10
СНИМКА: Белослава Димитрова
Размер на шрифта
"Жената в пясъците" от Кобо Абе е сред най-великите японски романи на ХХ в. Самият Абе е определян като един от най-значимите представители на следвоенната японска литература. Романът е публикуван през 1962 година, а българският читател се среща за първи път с него през 1993, благодарение на голямата преводачка от японски Дора Барова. Сега ви срещаме с ново издание, което отново проговаря на читателската аудитория със силата на един нестихващ в съзнанието сюжет.
На пръв поглед това е разказ за един мъж, попаднал в капан – буквално. Ентомолог, тръгнал да събира насекоми, се озовава в странно крайморско селище, където е принуден да живее в пясъчна яма заедно с непозната жена.
Но това не е просто сюжет за бягство. Пясъкът в романа се превръща в символ – на времето, на безсмисления труд, на социалните механизми, които ни държат на място. Ден след ден героите изгребват пясък, който неизменно се връща. И така романът поставя болезнения въпрос: дали човек е свободен, или просто свиква със своята клетка? И какъв изобщо е смисълът на живота в една споделена мъка…
"Жената в пясъците" е дълбоко екзистенциален текст, често сравняван с творчеството на Франц Кафка и Албер Камю. Това е книга за абсурда на съществуването, за границата между съпротивата и примирението, и за онзи момент, в който човек започва да намира смисъл дори в безизходицата.
Целия разговор на Белослава Димитрова с редактора Тереза Василева може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!