"Бабо, чуй ме" – разговор отвъд времето и паметта

В рамките на Соло Акт в Габрово публиката има възможност да гледа спектакъла "Бабо, чуй ме" — музикално-поетичен пърформанс на актрисата Анна Верховска. Представлението, което се играе в Държавен куклен театър – Габрово, пресъздава въображаем телефонен разговор между внучка и нейната покойна баба — разговор отвъд границите на възможното. В интервю за Мартина Кръстева Верховска разказва за създаването и посланията на спектакъла.

Актрисата споделя, че идеята за "Бабо, чуй ме" има дълбоки лични корени. Още от дете тя носи в себе си желанието да създаде нещо, посветено на своята баба, която губи, когато е едва на десет години. Макар първоначално проектът да е бил замислен като по-малък концерт за "Малък сезон" в Театрална работилница Сфумато, впоследствие той прераства в по-мащабна сценична форма.

Верховска разказва, че самата идея за връзка с човек "отвъд" се появява по време на следването ѝ в НАТФИЗ. Един случаен момент — когато кара колело и вижда стълб с изписани телефонни номера — отключва въображението ѝ и поражда мисълта за възможността да се "обадиш" отвъд реалността. Тази идея остава с нея, докато не намира своята реализация години по-късно в спектакъла.

По отношение на посланието на представлението, актрисата споделя, че за нея то е свързано с личната потребност да опознае по-добре своята баба. Тя осъзнава, че на десетгодишна възраст не е могла да зададе важните въпроси — нито за живота на баба си, нито за себе си. Макар да усеща прилика между тях, в нея остава желание за по-дълбоко разбиране, което вече няма как да бъде удовлетворено пряко. Разказите на близките също не могат напълно да запълнят тази липса, тъй като всеки познава човека от различна перспектива.

Именно оттук произтича и основното послание на спектакъла — да ценим хората, докато са до нас, защото има въпроси и чувства, които остават неизказани, ако не бъдат споделени навреме.

Чуйте разговора на Мартина Кръстева с Анна Верховска в "Нашият ден".