Грубата сила и пластичната хирургия в българската политика

За политическите процеси у нас от гледна точка на българската култура говорят проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР

Проф. Кьосев: За българските политически процеси и за последните събития се изказва кой ли не. Политолози, псевдополитолози, социални психолози, антрополози, психолози от почти клиничен характер и така нататък. И защо тогава да не се изкажат и културолозите. Така че ние ще говорим за тези последни събития и за политическите процеси в България от гледна точка на състоянието на българската култура. Но преди товаможе би трябва да ориентираме нашите слушатели в това какво представляват самите културни процеси. Фернан Бродел, прочутият френски историк от школата "Анали", има едно много важно понятие. Той го нарича "дълготраен процес", или "дългият процес", както казва. Това означава, че освен процесите, които могат да бъдат непосредствено наблюдавани, защото естествено се развиват с ритъма на човека, има и други, по-бавни процеси, които човек често не може да следи, защото надвишават неговия жизнен цикъл. Те са по-бавни от биографията на един индивид. Като примери за такива културни процеси той дава движението на цените през епохите, типовете консумация, демографските процеси или отношенията между геоложки, климатични и социални фактори. Всичко това са бавни, дълготрайни неща. Културните процеси не са чак толкова бавни. За разлика от политическото злободневие обаче, те също не са бързи. Бихме могли да ги наречем "средносрочни". Те се развиват с ритъм, който не е този на политическите процеси, но не е и този на бавните икономически и климатични промени. В този смисъл, когато говорим за състоянието на българската култура, непременно трябва да говорим за неща, които ни връщат назад във времето и изглеждат медийно остарели, но всъщност са адски актуални. И затова ще говоря за българската култура в последните 30 години и ще очертая няколко културни условия, от които ние с Кирил, надявам се, ще наблюдаваме текущата политика.Тоест нека разделим нашия разговор на две части. Първо – да поговорим с нашите слушатели за това какво се случва в България от културна гледна точка. И второ – какво се случва с българската политика, наблюдавана от тази гледна точка.

Първото, което се случи, е, че бившата социалистическа култура и нейните елити катастрофираха.Тя беше силно идеологизирана. В нея имаше адски талантливи, умни, интересни хора, които пишеха страшно интересни неща, но ги пишеха в рамките на една идеологическа доктрина. А тази скрита несвобода в културата винаги се заплаща. Заплати се с това, че тези хора се маргинализираха и автомаргинализираха, формираха разни малки сдружения, съюзи и така нататък.Създадоха издания, които вече почти никой не чете. В началото на прехода имаше дълги плачове за това в какъв упадък е българската култура, но всъщност упадъкът не беше на българската култура, а на конкретен тип елити — силно идеологизирани. Не отричам таланта на много от тези хора.

Междувременно се случи нещо друго. Аз го наричам революция на популярната култура, а който иска може да го нарича и контрареволюция на популярната култура. Става дума за музикалната индустрия около чалга музиката.През 90-те години и дори до началото на милениума чалга музиката беше онзи културен идиом, който отхвърляше предишната висока култура и културните елити и който даваше възможност на населението да се радва по един неконтролиран начин, без културна власт. Тази музика не беше толкова българска, колкото по-скоро балканска. Имаше аналози в други страни. Тази музика като цяло даваше възможност на тялото да се движи както си иска и да хвърля забранени гьобеци, а пък духът получаваше възможност да каже: "Тигре, тигре, имаш ли пари?" Тоест бяха прекрачвани забрани. И непрекъснато тази трансгресия, тази популярна култура, се занимаваше със скандализиране на високите норми. И в този смисъл това е контрареволюция: тя, без да атакува директно, скандализираше, провокираше и маргинализираше бившите културни елити. Ако се изразим с езика на чалгата – тя ги завря в кучия гъз. Това се изживяваше от много хора като огромен проблем.

Имаше и музиколози, които твърдяха, че всъщност това е весела ориенталска музика, че е част от вълната на world music. Аз не вярвам в това. И твърдяха, че в нея има мощен политически контразаряд – революция на това, което бих нарекъл "долница", срещу нормите на високата култура, които са фалшиви, идеологизирани и т.н. Но едновременно с фалшивите норми на соцкултурата се атакуваха и фундаментали на антропологическата човешка култура. Примерно – крадци и убийци ставаха модели на поведение. И се формираше безумната двойка между мутра и мутреса: той символизираше монопола на грубата сила, а тя – пластичната хирургия и всичко, което можем да си представим друго.

Целия разговор на Васил Балев с проф. Александър Кьосев и поета Кирил Василев може да чуете в звуковия файл.