Мирела Иванова представя антологията си "Призоваване на поезията"

Най-после

Открехнах вратата
и видях неоправеното легло
струпаните по пода книги
кръглата маса и себе си в гръб
зелената ваза червения термос
жълтата кръпка върху пердето
видях Богородица с младенеца
копие от ХVІ век лоената свещичка
угасена наполовина креслото
отрупано с книги и вестници
фосфоресциращия прах в тъмното
позлатените букви по гърбовете
на дебелите речници като лунички са
и пристъпих да ги погаля
и разбрах че се връщам и още
че свободата е стая под наем
в която най-после съм у дома

 

С това любимо стихотворение от Мирела Иванова, включено в новата й поетична антология започна срещата ни в "Артефир".

Поетесата току-що се е завърнала от участие на литературен фестивал в Чехия, където публиката дълго я е аплодирала.

Не влиза в много подробности за фестивала, но признава, че е искрено щастлива от появата на новата си антология "Призоваване на поезията" – истинско бижу. Книгата ще има премиера на рождения ѝ ден – 11 май от 18.30 ч. в арт пространството на Umberto & Co в столицата.

Мирела Иванова започва да пише стихове още като ученичка през 1977 г. в списание "Родна реч". През 1981 г. получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 г. и наградата за поезия на Пловдив "Цветан Зангов".

Заедно с Бойко Ламбовски участва в групата за поетичен пърформанс "Петък 13" и е автор и водещ на телевизионните предавания "Петък 13" и "Остров за блажени" по БНТ.

В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците "Стандарт" и "Капитал".

Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов, автор на документалния филм "Град от думи", разказ за уникалния литературен проект "Едно немско пътуване към Пловдив".Съсценарист на игралния филм "Аз съм ти", (реж. Петър Попзлатев).

Води своя коментарна рубрика в радио "Дойче веле".

Пише литературна критика и публицистика, превежда от немски език.

Преподава в магистърската програма на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Преводач-редактор".

Нейни стихотворения, разкази и есета са печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници и литературни списания – "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Джумхуриет", "Газета виборча", "Зин унд Форм", "Акценте", "Веспеннест". Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина.

През 2000 г. хайделбергското издателство "Вундерхорн" отпечатва сборник с избрани стихотворения на поетесата в превод на Норберт Рандов под заглавие "Самотна игра", който претърпява две издания.

Мирела Иванова е имала авторски рецитали и четения в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, Линц, Неапол, Прага, представлявала е България в редица авторитетни литературни форуми – "Европа пише", "Поезия на съседите", "Поезията в града", "донумента", "Кафе "Европа", "Европа на майчините езици", "Културата като лукс" и др.

Идеолог и двигател е на редица българо-немски и международни литературни проекти.

Съставител е на поетичните антологии "Странстването на камъните. Съвременни немски поети" (изд. "Пигмалион", Пловдив, 1994), "Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония" (изд. "Сонм", 2001), "Балкански азбуки: България" (на немски и български език с предговор, Wunderhorn Verlag, Heidelberg, 2008), том с творби на поетесата Мара Белчева "Един живот" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1995) и на том със стихотворения за малки и големи от Иван Вазов "Аз съм българче" (изд. "Сонм", 2003).

По покана на Австрийското външно министерство Мирела Иванова изнася официалното слово на тържествата по повод приемането на България в Европейския съюз във Виена, и тържествения доклад на ежегодните университетски празници в Линц.

Живее в родния си град София. Дълги години работи като уредник на къща музей "Иван Вазов". От 2016 г. е драматург в Народен театър "Иван Вазов". Носител е на престижни литературни български и международни награди. Има издадени книги с разкази и публицистика, а поетичните й книги са: "Каменни криле", (Варна: Георги Бакалов, 1985), "Шепоти" (София: самиздат, 1989), "Самотна игра" (София: Български писател, 1990), "Памет за подробности" (София: Пан, 1992), "Разглобяване на играчките" (София: Отечество, 1995), "Еклектики" (София: Сонм, 2002), "Бавно" (11 разказа и 11 стихотворения с илюстрации на Греди Асса. Пловдив: Жанет 45, 2009, 2 изд. 2013), "Любовите ни" (поетична антология. Пловдив: Жанет 45, 2012), "Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи, Хермес, 2016, "СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии  (Хермес, 2018).

Димитрина Кюркчиева покани Мирела Иванова в "Артефир" да представи предпремиерно новата си поетична антология "Призоваване на поезията". Целия разговор може да чуете в звуковия файл.