80 години въображение: Столичният куклен театър, който ни учи да бъдем деца

Какво са 80 години? Един човешки живот, един път, изваян от емоции и преживявания, една история, която си заслужава да бъде разказана. Всъщност говорим за една институция, която трудно може да бъде побрана само в рамките на културната история, защото тя принадлежи и на личната памет, и на детството, и на онези първи срещи с въображението, които оформят чувствителността ни за цял живот. Столичен куклен театър навърши точно толкова – 80 години. Осем десетилетия, в които куклата не е просто сценичен обект, а посредник – между реалност и фантазия, между дете и възрастен, между традиция и непрекъснато обновление.

Театър, създаден през 1946 година по инициатива на Мара Пенкова, в един период на оскъдност, но и на силна вяра в културата като необходимост. Оттогава до днес сме свидетели на над 350 заглавия, международни признания, пътувания по света, включително до Япония, и едно устойчиво присъствие в културния живот на София, което не просто следва времето, а го предизвиква. Днес Столичният куклен театър работи с нови сценични езици, с мултимедия, с дигитални форми и в същото време пази онова трудно назовимо усещане за живо присъствие, което само театърът може да създаде. Предстои и 14-о издание на фестивала "Панаир на куклите" – събитие, което превръща града в сцена и събира различни културни традиции в едно общо пространство на игра и среща.

За паметта, за бъдещето, за риска да се обновяваш, без да губиш себе си в "Какво се случва" говориха директорът на театъра Иван Райков и актьорът Румен Угрински.

Иван Райков очерта онзи крехък, но необходим баланс между традицията и новите търсения. Репертоарът, според него, е мястото, където този баланс се случва най-осезаемо – между познатото, което събира семейства и провокира разговори, и новите форми, които търсят съвременния език на сцената. Кукленият театър вече не е скрит зад параван – актьорът излиза редом до куклата, влиза в диалог с нея и с публиката, а мултимедията се превръща в още един инструмент за създаване на сценични чудеса. Все пак, отвъд технологиите, остава нещо непроменимо – честността в срещата със зрителя, особено с детето, което безпогрешно разпознава истината на сцената.

Райков не скри и трудностите – липсата на оригинална драматургия, динамиката на съвременния свят, който изисква бързина, а театърът – търпение и съпреживяване. Именно тук той вижда мисията на кукления театър – да бъде място за внимание и концентрация, за връщане към въображението, което не е загубено, а често пренебрегнато. Наред с това, директорът формулира и една съвсем конкретна мечта – за нова сграда на театъра, пространство, в което децата на София да бъдат "на светло", в истински дом на изкуството, достоен за историята и бъдещето на тази институция.

От своя страна Румен Угрински говори за кукления театър като за особена територия на актьорското присъствие – място, в което неодушевеното оживява и придобива душа пред очите на зрителя. Тази способност да се вдъхне живот на предмета, да се създаде характер и история, превръща кукления театър в уникално изкуство, което едновременно възпитава и освобождава въображението. За актьора сцената е непосредствена среща – дишане с публиката, споделено преживяване, което не може да бъде заменено нито от екрана, нито от технологиите.

В личния му разказ се откроява и нещо друго – дълбоката, почти интимна връзка с театъра, който той определя като свое "второ семейство". Място, в което се израства, в което конфликтите и съмненията остават част от творческия процес, но и място, към което се връщаш с обич и усещане за принадлежност. Именно тази вътрешна свързаност, този колективен дух, превръщат институцията не просто в културен център, а в жива общност.

Столичният куклен театър вече е на 80 – една възраст, която не е равносметка, а по-скоро продължение. Той ни напомня, че въображението не е просто бягство от реалността, а начин да я разбираме по-дълбоко. Припомня ни и че понякога именно чрез куклата – тази на пръв поглед крехка форма – можем да кажем най-сериозните неща.

Целите разговори на Таня Димова с Иван Райков и Румен Угрински можете да чуйте в звуковите файлове.