Картина на Апарисио се завръща в музея "Прадо" след 150 години

Нарисуваната от Апарисио, картина през 1818 г. е била водеща забележителност в ранните години на музея, споделя директорът му Мигел Фаломир. Тя изобразява група изтощени, умиращи испанци, благородно отказващи хляба, предложен им от френски войници. Те избират смъртта пред помощта на окупаторите и демонстрират крайна форма на патриотизъм.  

Творбата има ясно изразен пропаганден характер. Апарисио, придворен художник на Фердинанд VII, я създава с цел да затвърди положителния образ на краля. Това личи и от надписа "Нищо без Фердинанд", изобразен в композицията.

С времето обаче обществените и политическите нагласи се променят. До края на XIX век произведението вече е обект на подигравки и се възприема като символ на лош вкус, особено на фона на въздействащите изображения на страданието на Франсиско Гоя.

През 1874 г. картината е отстранена от "Прадо" и започва дългогодишното ѝ преминаване през различни институции. В края на 60-те години на XIX век абсолютизмът на Фердинанд VII вече е в миналото, а Испания се насочва към краткотрайната си Първа република. Тогавашният директор на национализирания музей "Прадо", художникът Антонио Перес, също не подкрепя творбата.

Днес завръщането на "Годината на глада в Мадрид" показва как политиката влияе на изкуството. И е пример за това как едно произведение може да премине от върха на художествения канон до почти пълно забвение.