Спомен за Гена Димитрова

"Много неща не съм успяла да направя през живота си, но смятам, че съм привилегирована – Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях отгоре. Животът, който обаче живях, бе жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина..." – тези слова на българското сопрано Гена Димитрова, родена на 6 май 1941 г. в плевенското село Беглеж и наричано "гласът на Арена ди Верона", могъщ Божи дар, ураган и природна стихия, звучат като предусещана раздяла със света и в този момент най-силно можем да възкликнем като една от емблематичните ѝ героини Тоска: "Да, тя живя от изкуство, живя от любов. Дари песента си жарка на небето, на звездите и засияха те по-бързо…".

В книгата на д-р Магдалена Манолова за великата българка може да се прочетат още откровения на незабравимата певица: "Пих вода от много кладенци, работих с различни педагози, диригенти, режисьори, а те самите бяха от старата генерация и знаеха много. Предадоха ми своите знания, но и ме научиха на морал"... и още думи за Верди: "Музиката на маестрото разпалва като вятър огъня в нас. При него всичко е гениално, защото подсказва какво трябва да направиш. Неговите героини са ми носели голямо щастие, те обогатяват душевността ми. Не мога да кажа, че героините от друга страна влияят на живота и характера ми, но те ми помагат да преосмисля философски много неща. Днес вървим към бъдеще, което ми се струва лишено от чувства. Така че потапянето в тези отминали светове дава много. За мен операта не е развлечение. Операта е храм". Ето това е признанието на един голям артист!

В предаването на 2 май от 20 часа ще чуете избрани фрагменти от оперите "Атила" на Верди, "Андре Шение" на Джордано, "Бал с маски" на Верди, "Джоконда" на Понкиели, "Макбет" и "Набуко" на Верди, "Норма" на Белини, "Тоска" и "Турандот" на Пучини, от кантата "Смъртта на Клеопатра" на Берлиоз. Нейни партньори са звездни гласове като Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Никола Гюзелев, Лучано Павароти, Мария Киара, Александрина Милчева и др.