Георги Бърдаров: Истинското геройство е да няма война

На Гергьовден писателят Георги Бърдаров говори за празника като за нещо дълбоко лично. Той носи името на своя дядо Георги от Кулата и споделя, че именно с него свързва най-силните си спомени за този ден. За писателя Гергьовден е символ най-вече на пролетта, новото начало и живота.

Спомените му от празниците в Кулата са свързани със семейната трапеза, с приготвеното от баба му агнешко и с характерния ритуал на дядо му, който изяждал люта чушка, отпивал първак и едва тогава започвало празненството. И днес Бърдаров продължава да отбелязва празника с приятели, независимо къде се намира.

Говорейки за "Адажио за Мария", той уточнява, че историята в романа е вдъхновена от съдбата на неговия прадядо, разказана му от дядо му Георги. Според него в основата на всяка книга трябва да има истинска история и истински герои, за да премине тя емоционално през самия автор.

Бърдаров признава, че най-голямата награда за един писател е книгата да заживее собствен живот сред читателите. По думите му авторът може да знае колко труд е вложил, но успехът идва едва когато книгата достигне до хората.

Той описва писането като съчетание между талант и сериозно проучване. Преди да започне работа, проверява факти, събития и места като учен, а след това посещава локациите, за да усети тяхната енергия.

Според Бърдаров колкото по-глобален става светът, толкова повече хората имат нужда от корени – от нещо, което да им дава принадлежност и устойчивост. Макар да обича много градове по света, той казва, че никъде не се чувства така, както в Кулата, където отново се превръща в момчето от детството си.

За него любовта също е форма на храброст. Той е убеден, че независимо от развитието на технологиите, хората остават емоционални същества и винаги ще имат нужда от любов. Истинската смелост обаче е не просто да обичаш, а да съхраниш любовта въпреки трудностите и промените.

Говорейки за войната, Бърдаров признава, че в детството му тя е била представяна като героична. По-късно обаче осъзнал, че войната носи единствено смърт и разрушение. Според него истинското геройство е да няма война.

Той дава пример със Сараево, където е проучвал събитията за "Аз още броя дните" и е видял колко бързо хора, живели заедно, могат да бъдат превърнати във врагове. По думите му войната е естествено състояние на човешкия род, а всеки по-дълъг мирен период е истинско геройство.

Бърдаров смята, че смелостта е трудна и в мирно време, защото хората често пропускат важни възможности заради страх – от провал, от болка или от нараняване. Именно затова е нужна храброст, за да бъде животът изживян достойно.

Той е убеден, че реалните истории често са по-страшни от художествената измислица. Разказите, които е чул в Сараево от преживели обсадата хора, според него са толкова тежки, че трудно могат да бъдат пресъздадени изцяло в литературата.

За прошката Бърдаров говори като за една от най-висшите прояви на смелост. Именно тази идея стои и зад "Абsolvo te".  Според него истинската прошка е тежка вътрешна битка и изисква огромна сила.

Като ръководител на филиала на Софийския университет в Бургас той определя града като място с визия за бъдещето, което му е дало нова перспектива и възможност да реализира част от мечтите си. Особено важна според него е и ролята на морето, което променя отношението към света и към самия човек.

В края на разговора Георги Бърдаров признава, че въпреки мрачната картина на човешката история остава човек, който търси надеждата.

Според него животът е единственото неповторимо чудо, а всеки миг, в който сме живи, здрави и в мир с близките си, е истински ценен.

Чуйте разговора на Юлия Владимирова с Георги Бърдаров в "Нашият ден".