От Архимед до днес: историята на планетариума

Днес за 101-ви път светът отбелязва Международния ден на планетариума. На този ден през 1925 година е открит първият модерен планетариум в света. Той е построен в Мюнхен и не е спирал да работи. До този момент броят на планетариумите надхвърля 3 хиляди.

Терминът "планетариум" е въведен за първи път от Архимед и е означавал движение на планетите. С него той се е опитвал да обясни на своите съграждани в град Сиракуза как работи Вселената отвъд Земята.

Движението на Земята е било обект на изследване от Галилео Галилей и Николай Коперник, които събирали около себе си любопитни хора. Много преди планетариумът в Мюнхен да се появи, през далечната 1781 година, в нидерландския град Франекер е построен първият планетариум, който е и действащ. В него се съхранява оборудване от онази епоха.

През 1901 година учени намират устройство на остров Антикитера, предназначено за наблюдение на звездното небе. То било използвано от астрономите, които получили важна информация за движението на планетите.

През 1903 година е построен първият оптичен планетариум. Негов създател е Ото фон Мюлер. С помощта на оптична техника учените започнали да изучават сенките, които хвърлят небесните тела.

През 50-те и 60-те години на миналия век се появяват и проекционните планетариуми. Те са били малко технологично чудо - проекцията се създава чрез възпроизвеждане на карта на звездното небе през отвори, пробити в листове медно фолио, всеки от които има диаметър, съответстващ на действителната му яркост в небето.

Днес най-големият в света планетариум се намира в Нагоя, Япония. Неговият купол е с диаметър 35 метра и е разположен между два огромни цилиндъра, които му придават футуристичен вид.

Най-посещаваният е "Хейдън" в Ню Йорк, който побира 400 зрители, а този във Валенсия се смята за архитектурно чудо. Сградата е проектирана да прилича на гигантско човешко око, а куполът се отразява в заобикалящия го басейн.