"Османското наследство на София" оживява в тематичен тур

В ефира на "Нашият ден" Иво Страхилов – главен асистент в катедра "История и теория на културата" – разказа за тематичния тур "Османското наследство на София", организиран от "Мрежата за културни изследвания". Обиколката ще се проведе на 9 май от 12:00 часа, с начало от Римската стена в квартал "Лозенец", а участието е безплатно и без предварително записване.

Страхилов посочи, че така наречената Римска стена всъщност не е римска, а османска, което според него показва как подобни паметници се вписват и преосмислят в историята и паметта на града. Турът ще започне от местността Курубаглар – днешния "Лозенец", която някога е била извън пределите на София, а след това ще проследи останките от османското наследство в града.

По думите му, голяма част от това наследство е унищожено не само от природни бедствия, но и вследствие на целенасочени опити за заличаването му в историята на модерната българска държава. Въпреки това останалото днес заслужава да бъде показано и осмислено.

Страхилов обясни, че инициативата е част от международен проект с организации в Испания и Гърция, посветен на ислямското наследство във Валенсия, Атина и София. Проектът, финансиран от Европейския съюз, има за цел да насърчи гражданското участие и да разкаже за наследства, които често остават извън водещите версии за историята на европейските градове. Според него разказите за ислямското минало в Европа невинаги се приемат лесно, въпреки засиления интерес към тях от страна на изследователите.

Той подчерта, че турът разглежда исляма не само в религиозен, а и в културен контекст – чрез джамиите, техните преобразувания и мястото им в градската среда и памет.

Сред основните акценти в обиколката ще бъдат минералните извори и баните. Според Страхилов развитието на София през вековете е тясно свързано с минералните води, около които се е формирал историческият център на града. Турът ще включва района около днешната Баня Баши джамия и останките от някогашните османски бани.

В края на разговора той отново се върна към Римската стена, наричана днес и Стара стена. По водещата хипотеза сред изследователите тя е била молитвена стена, разположена край път към тогавашна София, като за това свидетелстват определени архитектурни елементи. 

Чуйте разговора на Василена Мирчева с Иво Страхилов в "Нашият ден".