Бебето при раздялата – двама родители по закон, един на практика

Често родителите се разделят, докато детето им е още бебе. Каква е юридическата концепция за бебе? Законът говори за равнопоставеност на родителите, а практиката често води до маргинализиране на единия.

Има ли в българското законодателство правило, че бебето се отглежда основно от майката при раздяла на родителите до определена възраст, или говорим не за правна норма, а за културен модел, който съдебната практика възпроизвежда?

Обществото почти автоматично приема, че бебето трябва да остане основно при майката. Има ли за бащата равностойно място в грижата за бебето? Как се стига до ситуация, в която бащата реално присъства в живота и грижата на детето? Не се ли превръща понякога режимът на лични контакти в "режим на краткосрочни посещения"? Когато ограничаваме контакта с единия родител в най-ранна възраст, какво губи самото дете? Може ли липсата на активна връзка с бащата още в ранното детство да има дългосрочни последици?

 

Как изглежда този въпрос в други европейски държави? Наблюдава ли се международна тенденция към по-активно участие и на двамата родители още от най-ранна възраст? Какъв е популярният модел на поведение у родителите в тези случаи? Къде е границата между защитата на бебето и изключването на единия родител?

 

Коментар в рубриката "Параграф "Семейство" прави Йорданка Бекирска, адвокат по международно семейно право, президент на Комисията по семейно право към Европейската адвокатура и консултант на юридическото предаване "Законът и Темида":

"Концепцията за бебе е разбирането, че то е дете до година, година и половина - две. Това е разбирането в самата съдебна практика. Това, което виждам в моята съдебна практика (аз работя основно международно и семейно право), забелязвам, че все повече родители се разделят още в бебешката възраст на децата.

Популярният модел на поведение на родителите: Родителите се разделят, единият от тях напуска семейното жилище (независимо дали имат брак), най-често това е майката, която взема бебето и отива да живее на друго място. Това е класическият модел в по-голяма част от случаите.

Идеята, която обществото приема, че бебето трябва да остане при майката, до голяма степен е разбираемо – от гледна точка, че имаме бебешка възраст, кърмене, една близост между майката и детето, неразривна и задължителна, за да може бебето да се развие добре емоционално и социално. Безспорно е, че детето трябва да има непрекъснат и близък контакт с майката.

Но в случайна раздяла между двамата родители нещата са напълно различни. Защото детето има двама родители и тези двама родители би следвало да имат равно участие в неговия живот. Защото майката и бащата не могат да бъдат заменени – всеки допринася по свой начин за развитието на детето.

Културният модел, че бебе е равно на майка – това е разбиране на нашето общество. В закона нещата стоят по друг начин. Когато родителите се разделят, независимо дали има кърмаческа възраст, това няма значение, защото детето може да прекарва с бащата също качествено и пълноценно време. А това е голям проблем – има деца, принудително лишени от родителска грижа, при положение че бащите искат да се грижат за децата си, но майките не позволяват.

В българското законодателство няма правило, че бебето се отглежда основно от майката до определена възраст при раздяла на родителите. Говорим не за правна норма, а за културен модел, който съдебната практика възпроизвежда. В закона няма такова правило.

Има една Теория на привързаността на Джон Боулби, в която се казва, че ранната връзка създава вътрешен оперативен модел. И това е една когнитивна карта за самооценка и взаимоотношение, която влияе на поведението на човека през целия му живот и тя се случва само до третата година на детето. Ако няма това пълноценно общуване с двамата родители, детето ще има дефицити, когато порасне.”

Адвокат Бекирска обърна внимание, че по закон и двамата родители са важни.

Цялото интервю с адв. Йорданка Бекирска можете да чуете в звуковия файл.