Христофор Караджов: Американската демокрация се крепи на неписани правила

Наградите "Пулицър", загубата на ценности, качествената журналистика, "природната стихия" Доналд Тръмп и защо журналистическите разследвания срещу него все още не са в дневния ред на институциите в САЩ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, професор по журналистика в Калифорнийския университет.

Пулицър – наградата, която определя стандартите

Караджов започва с историята и парадоксите на Джозеф Пулицър:
"Идеята е била на Джозеф Пулицър – един от най-известните издатели в края на XIX век. Той завещава милиони на Колумбийския университет с изричното желание да бъдат използвани за награда, която да насърчава качествената журналистика. Парадоксът е, че Пулицър и неговият голям конкурент Уилям Рандолф Хърст са "бащите" на жълтата преса. Бащата на жълтата журналистика е и баща на най-престижната награда за качество. Това е един от големите парадокси в историята."

Караджов цитира самия Пулицър:
"Аз съм силно заинтересован в прогреса и възхода на журналистиката, защото съм посветил целия си живот на тази професия. Считам я за благородна професия, която е много важна и влияе върху ума и морала на хората. Но извън шегата, извън тези интересни парадокси – наистина, това е наградата, която започват да дават след смъртта му. Първите награди са дадени през 1917 година. Наистина се смятат за еталон не само в журналистиката – те се дават и за литература, за драма, в някои други категории. Общо в момента са 23 категории, започнали са с 4."

Как се избират победителите

Процедурата е строга: над 2500 материала се подават годишно, а шансът да спечелиш е 1 към 100. В един и същи ден се обявяват победителят и финалистите. Разликата между финалист и победител е минимална. Има един печеливш и двама-трима разочаровани."

Кои печелят и защо – "Да определиш петте най‑добри е страшно трудна работа. А вече да определиш кой е печелившият е абсолютно чудовищно – изключително трудно."

"Големите издания – New York Times, Washington Post, Wall Street Journal – печелят често, защото имат ресурси – хора, време, пари. Разследващата журналистика е скъпа. Тя изисква време, хора, пари. Маша Гесен от New York Times е една от спечелилите тази година. Тя пише за авторитарните режими, за техния възход. Има една прекрасна книга, за жените в Русия в момента.

Това, което тази година беше предвидимо – отново имаше много Тръмп в наградите. За "public service" – наградата за служба на обществото отиде при Washington Post, техни материали, за начина, по който администрацията на Тръмп абсолютно обърка федералните агенции. Отново вероятно помнят слушателите за това как Илън Мъск беше вкаран с прословутия DOJ ужким да ги реформира, а всъщност доведе само до мизерия, проблеми, до затваряне на агенции, както USAID – с огромни проблеми за целия свят, защото това спря помощта за ваксинации в Африка. Това е човешка мизерия, която тази администрация докара, и Washington Post спечелиха за отразяването на това.

Но печелят и малки редакции. Караджов дава пример и разказва подробно за разследванията на южнокалифорнийска група вестници, която преди години разследва корупция в малко градче:

"Цялата кметска управа влезе в затвора. Това е силата на журналистиката."

Тръмп – неизчерпаем източник на сюжети

Тази година отново има много наградени материали, свързани с разследвания за Доналд Тръмп. "Тръмп трябва да получи Пулицър за заслуги към журналистиката – дал е толкова материал на разследващи журналисти и на комици, и какво ли още не. New York Times спечели Пулицър за разследвания на конфликтите на интереси около него, семейството му и администрацията му.

За съжаление – кой ги чете тези неща… Не "кой ги чете", а кой си променя мнението за Тръмп, не е съвсем ясно, защото неговият хардкор електорат някак си оправдава конфликтите на интереси, които имат."

Ценностите и как се рушат институциите

Караджов обяснява: "Оказа се, че много от правилата в американската демокрация не са записани никъде. Те са традиции, негласни споразумения."

Караджов припомня: Никсън не оспорва Кенеди, Ал Гор не оспорва Буш, въпреки 500 гласа разлика. Тези традиции – това е, което всъщност е крепяло и движило Америка тези 250 години. Но се появява Тръмп, който твърди, че изборите са фалшифицирани. И призовава – отивате и превземате Капитолия.

Просто в момента Тръмп е такава природна стихия и е толкова много, че вече вдигаш ръце. Какво да правиш? Пак тези, които са хардкор от неговия електорат – няма шанс да промениш мисленето им с разследвания, защото те казват "New York Times го разследват, защото New York Times са корумпирани и мразят Тръмп. Естествено, че ще му намерят някакви кусури." – и край! Той помилва две хиляди души. Президентът може да го прави, но никой не е помилвал хора, нападали полицаи. Това е извън всякакви норми."

Защо няма последици

"Малките играчи ги хващат. Големите – трудно. Президентът е почти недосегаем." Караджов прави паралел с България: "Прокуратурата в САЩ започва да прилича на българската. За съжаление."

Качествената журналистика в епохата на подкасти, алгоритми и "алабализъм"

Размиването на понятието "журналистика" – "Изобилието от начини за изразяване е демократично, но доведе до пълно размиване на критериите."

Пандемията е пример: "Хората казват: "Аз ще си направя мое разследване." И отиват в сайтове на шамани, гурута и лекари, които нямат нищо общо с темата, а журналистът винаги пита: "Как го знаеш? Бил ли си там? Това твоя компетентност ли е?" Думите са евтини. Източникът е всичко – това е филтърът, който социалните мрежи нямат.

Джо Роугън и ефектът на тричасовия подкаст

"Тричасов подкаст може да е пълен алабализъм, но да има 100 милиона слушатели, а 20 реда качествен текст – плод на цял ден работа – да бъдат прочетени от малцина. Намерих един много подходящ цитат на Джозеф Пулицър, за да рамкираме нашия разговор с него. Той е казал, че "10-20 реда могат да означават цял ден здрава работа, дълбоко мислене, поправки и мерене на думите". Което е абсолютно вярно. Всеки, който се занимава с качествена журналистика, знае, че наистина 10-20 реда могат да бъдат плод на много труд – всяка дума да е на мястото си, всеки факт да е проверен и точен. Докато тричасов подкаст спокойно може да бъде пълен алабализъм и просто чаровни приказки, без никакво фактологическо покритие. И за съжаление този тричасов подкаст, когато е поднесен красиво, ще има по-голяма публика, отколкото тези 20 точни, премерени, адекватни и коректни фактологически реда.

Алгоритъмът се храни с конфликт. Негативните емоции носят повече кликове.

Затова медиите канят: непроверени "експерти", хора, които говорят извън компетентността си, личности, които създават "атракция". "От това страда качеството. Но парите идват."

Има ли надежда

Караджов е умерен оптимист: "Аз не съм против социалните медии – в смисъл, те са нещо, което го има, както и изкуственият интелект. Не можем да го спрем. Трябва просто да разберем как работи и да го опитомим към по-добро. Моята болка е за това, че много хора се разочароват от качествената и честна работа, защото тя просто не носи такива непосредствени финансови изгоди като другото. Обаче, от друга страна, вярвам, че има достатъчно хора, които вътрешно в себе си имат тази почтеност и нужда да вършат качествена, сериозна и дълбока работа, дори и да не носи огромни финансови изгоди.

"Стандартите не бива да умират. Наградите "Пулицър" са еталон, който държи нивото. Както в Холивуд има боклуци, но има и велики филми – така и в журналистиката. Нещата се променят, но не всичко е загубено. Може би съм наивен, но вярвам, че качествената журналистика няма да изчезне."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Христофор Караджов може да чуете в звуковия файл.