НАИМ-БАН – Къде и как днес се съхранява и представя миналото по българските земи

Националният археологически институт с музей към БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до XVIII в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Първият епизод от поредицата посветена на работата на музея посвещаваме на историята и началото на дейността му.

Кога и как е положено началото, как музеят се установява в Буюк джамия разказват директорът доц. Христо Попов и доц. Камен Бояджиев. Сградата на музея е Буюк (Голямата) джамия e най-старата запазена сграда в София. Строителният надпис не е достигнал до нас. По данни от писмените извори се приема, че се е наричала Коджа Махмуд паша джамиси т.е. Джамията на великия Махмуд паша. Както е било обичай за османското строителство, около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Затова не е изненадващо, че дори и през XVII в. махалата около джамията продължавала да носи неговото име, а дори и в края на XIX в. дн. улица Леге се нарича Буюк джамиси сокаги.

Нито направените подобрения, нито упоритостта на сътрудниците на музея успяват обаче да превърнат Буюк джамия в подходящо за музейна сграда помещение. В отчетите на директорите на Музея преди Втората световна война неизменно присъства констатацията, че "липсата на място е голямо неудобство за дейността на Музея, предметите се държат в сандъци и не могат да се изложат. Поради липса на място се затруднява обогатяването на отделните отдели. Ние не притежаваме музей в същинския смисъл на думата, а само склад от старини". Идеята за построяването на нова музейна сграда периодично добива актуалност, но трагични исторически събития или недостиг на средства осуетяват нейното осъществяване. Още преди началото на Балканската война до Музея биват направени основите на бъдещата му сграда, които десетилетия остават открити, докато в началото на 30-те години на миналия век, там бива построена Народната банка, а Музеят като компенсация получава две крила, свързани със строящото се здание и прилепени към източната и южната фасади на джамията.

На 30 март 1944 г. при бомбардировката на София музейната сграда е много силно разрушена. Лявото крило е засегнато само от запалителни бомби, но изгаря помещението на нумизматичния фонд, заедно с цялата документация, както и покривът, прозорците, и част от мебелировката на административното крило. Изложбената зала е неизползваема, вдясно е разрушена пристройката от 1900-1905 г. Музеят остава без отопление, осветление и вода и всички сътрудници могат да работят само в една стая. Най-тежко е положението с паметниците, тъй като външни хора могат свободно да проникват през събореното помещение. По най-груби изчисления щетите са за над 100 000 лв. За да приютят сбирките на Античния и част от паметниците на Праисторическия фонд, пространството под галерията на северозападната фасада е преградено с рабицовани стени. Сбирките остават недостъпни повече от една година, а сградата, поради липса на средства, е окончателно ремонтирана едва в края на 1946 г. Следва цялостен ремонт и изработване на нови витрини, и едва през 1948 г. Музеят отново отваря вратите си за публика. През 1905 година е и направена първата изложба, която е била посетена от много граждани.

Първият епизод от радиоенциклопедията, посветен на Националния археологически музей, можете да чуете в звуковия файл.