"Тинариуен" идват в София с магията на пустинния блус

Истинските фенове вече знаят новината, но сега да я разгърна, както си му е редът - пионерите на пустинния блус "Тинариуен", сред най-влиятелните колективи от туарегски музиканти, заедно с другите три "Т"-а - "Тамикрест", "Тартит" и "Теракафт", идват в България със своите дълги пустинни роби, тюрбани и характерни инструменти след изключителния успех на първия си концерт у нас преди две години.

Афро от извора ни очаква в зала 3 на НДК този петък, 15 май. Екзотичният колектив пристига в рамките на световното си турне The Hoggar Tour, озаглавено по името на планинския масив в централната част на Сахара, южен Алжир. Както неведнъж съм твърдил в ефира на програма "Христо Ботев" - тези ритми винаги са били бъдещата глобална мания. Бъдеща, но не скорошна. В настоящия случай - на виртуозните номади. Правечната песен на Северно Мали, а не обоклукчивената поп музика в класациите.

"Тинариуен" - множествено число на пустиня на езика тамашек, на който музикантите представят своето творчество. Формацията, създадена в северната част на Мали, смесва традиционна западноафриканска и арабска музика с популярните блус и фолк. Възникнала в бежански лагер, тя е истински бунтовническа в контекста на практически нестихващата гражданска война на територията в родината на музикантите. Те са любимци на Робърт Плант, Карлос Сантана, Том Йорк, Боно и много други. Носители са на статуетка "Грами", а през март 2005 година, когато българският кларинетист Иво Папазов-Ибряма спечели наградата на Би Би Си за световна музика, определяна от публиката, за албума "Панаир" в категория "Европа", пустинниците отвоюваха призовото място за артисти от Африка за диска си Amassakoul, или "Пътникът".

Хората на китариста и певец Абдала Аг Алхусейни са сред съоснователите на популярния фестивал "В пустинята", наред с митичния Али Фарка Туре, бащата на пустинния блус, с когото бяха главните му звезди. Секстетът взе участие в звездния албум The Imagine Project, с който Хърби Хенкок отбеляза своята 70-а годишнина. Берберите свириха в афиша на популярния фестивал "Гластънбъри" и дори в "Ройъл Албърт хол". Сега ще представят репертоар с най-значимото от творчеството си дотук, но и пиеси, включени в последното им издание Amatssou, което ще рече "Отвъд страха".

12 пиеси, които са поредното доказателство за неизчерпаемия откъм ритми и идеи Черен континент. Пустинен ритъм, съчетан със соул, кънтри, рок и блус (с главно Б) – това е мултижанровото сърце на "Тинариуен" със все още неизцедени творчески сокове. И срокове.

Албумът е продуциран от Даниел Ланоа. Това име може и да не ви говори нищо, но списъкът с музикантите, с които е работил, го нарежда сред най-големите в поп индустрията. Ще изброя само малка част от тях: Ю Ту, Боб Дилън, Брайън Ино, Питър Гейбриъл и Уили Нелсън. Ще спомена и сътрудничеството му с Вим Вендерс. Канадецът гради с еднакъв успех в полетата на алтърнатив рока, електрониката и хип-хопа. А списъкът със светила продължава да се обогатява повече от 40 години. Към днешна дата Ланоа се завръща към своето начало, когато започва да записва местни фолк групи с извехтял рикордър, намерен случайно на тавана на къщата си. Архитект на звука и негов волен зидар, чийто натюрел е извел на преден план волността, магията и мистицизма на формацията. Връзки, които дишат пълноценно. Но общият саундтрак е много повече от обикновена племенна пачанга на ниво инструменти, ритмика, диалог и креативност.

Не бива да се пропуска и фактът, че именно Мали, бивша френска колония, която е 11 пъти по-голяма от България и е с форма на пясъчен часовник, е точният хронотоп, акуширал раждането на блуса. Затова смело лепя дезърт блус + малийски рок като етикет върху звученето на "Тинариуен". Що се отнася до неподражаемия китарен стил, той най-често е наричан "assouf" (в превод от тамашек "носталгия"). Саунд, който е просто ДНК на изпълнители, типични чеда на това странно и екзотично място на планетата - Субсахарска Африка.

Сурова пустош, населявана от страховитите туареги, наричани рицари на пустинята, и от небезизвестните догони, сътворили най-озадачаващите митове за произхода на света - затворена племенна общност, съхранила архаични и уникални вярвания, митология, култура, бит и шаманистична организация на социума. Името "туареги" е от арабски и означава "изоставени от бога", защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни. Затова и фамилните ценности са така широко застъпени в творчеството на местните артисти.

Музикантите развиват традициите на бащата на пустинния блус Али Фарка Туре, гриота Хабиб Койте, Коканко Сата, Уму Сангаре, Салиф Кейта, Амаду Багайоко, Мариам Думбиа, Бубакар и Рокиа Траоре. Родени в суровите пейзажи на Сахара и израснали в контекста на граждански конфликти, те заменят оръжията "Калашников" с китари след участието си в Туарегското въстание през 1990 г. Оттогава техните хипнотични китарни рифове, дълбоки гласове и ритмични ръкопляскания се превърнаха в символ на съпротива, идентичност и безкрайна пустинна поезия.

По-различеният саундтрак на света, в който колоритно и пълнокръвно дишат такива оригинални инструменти като например балафон, нгони, джун-джун, бендир или джембе - барабанът на хората Манинка. Жанрът, разбира се, е афро-бийт, етно и уърлд, с микс от поп и рок.

Първото гостуване на "Тинариуен" в София предизвика истински възторг сред публиката – препълнена зала и електризираща атмосфера, а музиката, хипнотична и неподражаема, не остави никого от присъстващите безразличен. Българските ценители отново имат възможност да преживеят това необикновено съчетание от традиция, бунт и магия на живо.

Хипнотичните бедуински блусмени - тези волни души и умове, които майсторски преплитат традиционни и фолклорни мотиви със съвременни жанрове, ще излязат в зала 3 на НДК на 15 май.