Милена Якимова: Автокрациите посягат първо на съда, медиите и университетите

В деня на конференцията "Нови хоризонти в журналистиката", организирана от Световен институт за пресата и Асоциация на европейските журналисти - България, в ефира на "Нашият ден" гостува социологът и преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски" Милена Якимова. Разговорът беше посветен на свободата на словото, медийната среда и рисковете пред демокрацията.

Повод за разговора стана акция на Асоциацията на европейските журналисти, при която площад "Журналист" в София временно беше преименуван на "площад Цензуриран". В излъчен запис Иван Радев от Асоциация на европейските журналисти - България обясни, че инициативата цели да покаже как цензурата често се случва "тихо, тайно и незабележимо". По думите му, акцията е привлякла внимание в социалните мрежи и сред гражданите, а това е знак, че хората все още реагират, когато журналистиката е под натиск.

Радев подчерта, че журналистите рядко говорят за себе си, защото обикновено разказват чужди истории. Той посочи, че асоциацията подкрепя журналисти, подложени на натиск и дела тип SLAPP, наричани още дела "шамари", чиято цел е сплашване и заглушаване. За тази цел е създаден и фонд "Цензуриран", който подпомага журналисти с покриване на съдебни разноски.

Милена Якимова заяви, че обществото е "загубено без журналистика", а свободните медии са сред първите жертви в една все по-автократична световна среда. Според нея днес цензурата не се упражнява пряко, а все по-често чрез структурите на медийната собственост. Затова тя настоя за повече прозрачност относно собствеността върху медиите.

Социологът обърна внимание и на ролята на социалните мрежи. По думите ѝ те насърчават омразата, афектирания език и разделянето на публиката, вместо търсенето на истината. В този контекст тя определи акцията с "площад Цензуриран" като "изключително добра".

Якимова коментира и глобалните политически процеси, като заяви, че днес не става дума просто за борба между истина и лъжа, а за "заличаване на границата между истина и неистина". Според нея това дезориентира моралните преценки и подкопава способността на хората да различават добро от зло.

Тя предупреди, че автокрациите посягат най-напред на съдилищата, медиите и университетите — местата, които според нея поддържат търсенето на истината.

В разговора Милена Якимова засегна и влиянието на технологичната среда върху обществения разговор. Според нея социалните мрежи създават усещането, че всеки има привилегирован достъп до истината, без да са нужни знания, проверка на факти или задълбочено изследване. Тя предупреди за подмяната на фактите с агресивен език и "кълбо от мнения", в което дори исторически факти започват да се поставят под съмнение.

По думите ѝ, Европа води важна битка, настоявайки, че регулацията на социалните мрежи означава повече свобода на словото, а липсата на регулация създава условия за цензура и неистина.

Коментирайки обществените настроения и отношението към хората, бягащи от война, Якимова заяви, че срещу европейската солидарност от години се води "хибридна война", която насърчава жестокостта и противопоставянето.

В края на разговора тя се обърна към хората, които все още са способни да се поставят на мястото на другия. Според нея именно тази способност е в основата на човешката съпричастност и хуманност.

Чуйте разговора на Люба Константинова с Милена Якимова в "Нашият ден"