Жаклин Даскалова и истината, която се ражда в срещата с другия

В присъствието на Жаклин Даскалова има нещо едновременно крехко и устойчиво. Може би именно заради това камерата я обича, а сцената ѝ вярва. От спектаклите на Народния театър до сериала "Вяра, надежда, любов", тя носи усещането за човек, който не играе емоциите, а ги преживява – с онази деликатност, която не търси показност.

В "Кино с думи" актрисата разказа за ролята си на акушерката Диана Димова в сериала "Вяра, надежда, любов" – образ, който според нея е дошъл в точния момент. За да влезе в света на героинята си, Жаклин Даскалова прекарва време в "Майчин дом", наблюдава операции, присъства на раждания, живее сред акушерките, слуша разговорите им по коридорите, изучава жестовете, ритъма, напрежението на професията.

Но отвъд техническата подготовка, за нея по-важно е било да разбере как живеят тези хора.

"Те почти нямат личен живот", казва тя.

Навярно тъкмо това прави Диана толкова разпознаваема – не драматизмът, а човешката тежест, която носи тихо.

Жаклин не крие, че продукцията има своите ограничения. Но вярва, че истината в отношенията между актьорите е по-силна от всеки компромис.

"Може да се виждат кабели, климатик, детайли, които не принадлежат на епохата, но когато има верни очи отсреща и истинска химия – хората го усещат", отбелязва тя.

И добавя, че именно екипната работа е това, което ѝ дава смисъл – както в киното, така и в театъра. За нея изкуството никога не е било индивидуално доказване. Напротив.

"Театърът и киното са мястото, където сме заедно", категорична е актрисата

.

Вероятно затова говори с такава обич за Народния театър – пространство, в което има щастието да работи с режисьори като Диана Добрева, Крис Шарков, Робърт Уилсън. За работата с Уилсън признава, че е променила живота ѝ.

"Той създава свят и те поставя в него, ти само трябва да го усетиш. Да позволиш да ти се случи, защото ако има съпротива – то просто не работи "

- казва тя за легендарния режисьор, който никога не ѝ казва какво да играе, а ѝ дава пълна свобода.

Театърът за Жаклин Даскалова не е просто сцена. Той е място, което може да променя човешки животи. Самата тя си спомня как след спектакъл е взела важно решение за личния си живот.

"Понякога театърът ти дава отговори, понякога ти задава правилните въпроси", твърди актрисата.

Особено място в нейния път заема проф. Ивайло Христов, в чийто клас завършва актьорско майсторство – човекът, който, по думите ѝ, я е научил да не "играе проблема", а преодоляването му. Да търси вътрешния конфликт, а не външната демонстрация.

"Всеки човек се опитва да скрие болката си, именно това е интересно за зрителя", казва Жаклин.

Днес тя предава същия подход и на младите хора в театралната работилница, в която заедно със свои колеги подготвя кандидат-студенти за НАТФИЗ.

Музиката също намира голямо място в нейния живот. Там, признава тя, е най-близо до себе си. Ако в ролите трябва да бъде някой друг, то в песните си може да бъде изцяло Жаклин. И отново става дума за смисъл, за кауза, за нуждата да докоснеш някого. Така е и с "Отворените гардероби", с които се занимава.

За Жаклин Даскалова изкуството не е професия, а форма на отдаване. На хората, на срещите, на онова трудно за назоваване чувство, което непрекъснато се чете между думите – любовта.

Целия разговор на Таня Димова с Жаклин Даскалова може да чуете в звуковия файл.