Писмеността може да въздигне една нация до нивото на световните цивилизации

Интервю с проф. Велизар Садовски за значението на писменото слово от началото до дигиталното му настояще в предаването "За думите".

Проф. Велизар Садовски е ръководител на Отдела по иранска лингвистика и ономастика към от Австрийската академия на науките и член на Европейската академия. Изнася лекции в престижни европейски университети.

Темата за писменото слово "има и светско, има и духовно измерение, но във всички случаи темата за писмеността сякаш ще трябва непрекъснато да се възпроизвежда в общественото пространство като мисъл и като повод да се измерваме с това, което е нашата идентичност, но и с това, което желаем да бъдем. Не само идентичността, не само тъждествеността на това, което сме, но и проекцията на най-светлите идеали, носени от тези колоси, от тези гиганти, на чиито рамена сме стъпили.", казва проф. Садовски.

"Няма думи, достатъчни, за да опишат измеренията на последствието от въвеждането на славянската писменост на Църковния събор през 893 година като официална писменост за българската държава. Това очевидно е акт, който се родее с обявяването например на България за царство от Симеон, с поддържането на линията на все по-голяма самостоятелност на българската църква до основаването на Българската патриаршия. Това е държавнотворчески акт. Няма общество, което да работи с чужди писмености, с чужди езици и да бъде равностойно на другите съвременни култури.

Това обаче не означава, че българите сме самородна, самобитна култура, несъществувала досега и появила се като креацио екс нихило, като създадена от небитието. Тъкмо напротив, българската литература, и това винаги трябва да се подчертава, е преди всичко преводна литература. Превежда се толкова усилено още отпреди Симеоново време. Казва се, че св. Методий е събрал четирима бързописци,  на които ден и нощ диктува своя превод на библейските книги, не тези като Евангелието, които са били преведени още с участието на брат му Кирил, но старозаветната например част на Библията. Така щото по времето на неговата смърт те вече разполагат с пълен библейски превод, съхранен много, много фрагментарно до нас. Става въпрос за юридически текстове, става въпрос за икономически трактати, става въпрос за естествознание.

… Херман Брох, знаменитият австрийски писател, твърди: "Великата култура не е културата на върховите единични постижения, великата култура е култура на изключително високото ниво на средните постижения". Когато във всеки един малък град в пространството между Охрид и Кутмичевица, където се развива дейността на св. Климент Охридски, и Преслав на близо 800 км. от него, се твори един и същи тип култура, когато се образоват стотици книжовници, които след това отиват по малките градове и села  в такова темпо, в което учениците на св.

Кирил и Методий развиват тази дейност не само в България, трябва да се каже, но и в днешна Босна, където е св. Горазд, знаем градът Горажде  е кръстен на него, в днешно Харватско, където глаголицата просъществува много по-дълго, отколкото в България, защото не е заменена от кирилица, а продължава да бъде духовното средство за изразяване на християнството на славянски език, дори при господстваща латинска писменост в светско отношение… Всички тези земи приобщават своите народи по най-бърз и най-ефективен начин с преводна литература към постиженията на европейската цивилизация и произвеждат нови постижения, които пък биват усвоявани от европейската цивилизация."

Това какво означава за езика и оттам, ако щете, за мисленето, обсега и начина на мислене, абстрактното мислене на хората?

"Ограмотяването е процес, който винаги върви от определени висши съсловия към все по-низши социални класи, докато достигне до всекидневието и представлява вече едно всеобщо достояние. Вероятно най-великото дело на св. Кирил и Методий не е просто създаването на някакви писмени средства за предаване на славянската реч, а това, за което Стоян Михайловски ги нарича "отци на българското знание, творци на наший говор мил". Не те сътворяват българската реч, но те я окултуряват с производство на сложни и прости думи от чисто славянски корени за предаване обаче на понятия терминологични, научни и с абстрактнофилософски и богословски характер… Неща, които са толкова абстрактни, толкова трудни, че грамотни гърци не могат да ги разберат, четейки ги на византийски средногръцки език. Българите обаче имат предимството още от самото начало на своето образование в теологично, философско, но и преди всичко в естественонаучно поприще  да работят с думи, които са изцяло на техния език… Значи създава се терминология, създава се строга йерархия на научни и обществени познавателни термини, която е инструмент за ново и ново познание, което създава обществено битие в една държава на духа, но и държава на правото, в която все повече и повече се уеднаквяват стандартите на живот с това, което представляват водещите култури - франкската държава и византийската държава от своето време…

Когато човек превежда един текст на собствения си език, още на лексикално ниво възприятието му е съвършено различно. Затова и образованието се разширява, за да достигне, особено в българската култура на XIII и XIV век, до едни масови измерения, които, за съжаление трябва да се каже, че и днес могат да послужат като еталон, тъй като сме свидетели на едно отделяне, на едно отклоняване от всеобщия характер на образованието."

Отношението към буквите, към писаното слово, в началото е като към нещо сътворено от Бога, боговдъхновено най-малко. Сега то е масово достъпно и се употребява за всичко - както за много възвишени и много духовни и интелектуални цели, така и за съвсем недобри намерения и дела. Как в момента може да се възстанови това уважително, ако щете така най-семпло казано, отношение към писменото слово? Възможно ли е изобщо?

"… Със съжаление трябва да констатираме, че историята показва, че както писмеността може да въздигне една нация до нивото на световните цивилизации, така безписмеността и неграмотността може да я убие и да я унищожи. Академик Дмитрий Лихачов е известен с твърдението си, че българската държава на Симеон и Петър не загива, когато Василий Българоубиец я смазва политически, защото продължава да съществува във формата на държава на духа. Това е едно много красиво изказване, което е и вярно. Възстановяването на българската държава от Асен и Петър е възможно само на базата на тази култура, която не загива през 150 години византийско владичество. Но България е била наистина на път да се срине и да загине, независимо от многочислеността на българската петмилионна нация в османския период. Защото до възстановяването на българската просвета числото на грамотните българи, има статистики за това от Васил Кънчев, до такава степен рязко намалява, че гръкоманството фактически се превръща в единствената форма на образование…

Опитите да се твърди, че съвременността изисква прагматичен подход, са точно обратното на прагматичния подход на българските търговци от Възраждането и на онези от Симеоново време, които държат децата им да растат в една хармония на образованието между хуманитарни и точни науки, научавайки и философията, и "реторикията", но и аритметиката, и геометрията, всичките така наречени седем свободни изкуства в една симбиоза. Не за сметка на хуманитарното познание да се въздига в култ точното. Да не говорим за икономиката – няма икономисти, големи икономисти или големи учени в областта на точните науки, които да нямат високо хуманитарно образование…"

Цялото интервю на Венета Гаврилова с проф. Велизар Садовски може да чуете в звуковия файл.