35 години Републиканска олимпиада по български език и литература в Молдова

През април беше проведена 35-ата юбилейна олимпиада по български език и литература за ученици от 9 до 11 клас. Тя протича в два кръга – писмен и устен и включва въпроси не само от областта на езика и литературата, но и от българската история, култура и традиции.

В предаването "За думите" разговаряме с доц. Елена Рацеева, университетска преподавателка, председателка на олимпийския комитет и на журито, Таисия Литвинова, ученичка в българския теоретичен лицей "Васил Левски" в Кишинев и Светлана Топал, учителка по български език в село Кирсово, район Кумрат в Автономен район Гагаузия в Молдова.

Таисия Литвинова е класирана на първо място сред дванайсетокласниците. Нейната баба е бесарабска българка, а прадедите ѝ са преселници от района на Велико Търново. В семейството ѝ общуват на руски език, но тя владее чудесно български, който изучава в училище заедно с английски, румънски и руски. "Аз мисля, че много е важно да запазим тези традиции, културата на народа и езика, който е много важен за български народ, за бесарабските българи в Молдова… За мен България е страна, която е богата с история, с интересни традиции, с култура… България е като един символ на моята принадлежност, на идентичност.

Аз възприемам България като едно вдъхновение." , казва Таисия.

Доцент Елена Рацеева има изключителни заслуги към българистиката в Молдова. Преподава в университета "Йон Крянга" от 1987 до 2003 година. След това във Висшата антропологична школа и в Тараклийския държавен университет. В момента отново работи в университета "Йон Крянга". Тя и нейни колеги се опитват възродят българистиката в този университет.

За Републиканската олимпиада доц. Рацеева казва, че първите 30 години тя е била само олимпиада по български език. В последните 5 години става Републиканска олимпиада по български, украински, гагаузки и руски – езиците на другите народности, които живеят в Молдова. "Републиканската олимпиада обединява украинците, гагаузите, руски език и български език. И всъщност малко е променен акцентът, ако по-рано това беше просто един празник на българщината, сега е празник на интеграцията. Няма да кажа, че е лошо, но малко е друго. Т.е. ние сме все участници в тази олимпиада, но искам да кажа, че всъщност удоволствието ми е да говоря за тази олимпиада не само като човек, който е председател на журито на Олимпийския комитет, но и като човек, който в 35 години следи как това събитие отразява общността, ако искате, и изгражда млади личности. Защото олимпиадата това е не просто състезание, тя е пространство, в което българският език в Молдова се преживява и като мислене, и като култура, и като принадлежност. Това е много важно в нашия контекст…

35-ата Републиканска олимпиада всъщност бележи пътя на развитието на образованието по български език и литература в Молдова. И в началото на този път е Татяна Петровна Стоянова, която всъщност започна, даде импулса, събра екипа на българисти, тези, които са около българските филолози. И всъщност в този смисъл аз бих казала, че в Молдова българската общност и най-вече в образователната сфера е доста добре представена."

Светлана Топал е учителка по български език в село Кирсово в автономния район Гагаузия, чието население, както и в много други села, намалява значително, но така или иначе, там живеят българи. Български език се изучава в местното училище. За мотивацията на младите за усвояват книжовния ни език учителката казва: "Ако в началото може би това ставаше по волята на родителите преди вече 30 години, днес мога да кажа, че децата наистина се интересуват от родния си език, от корените си, защото виждат възможност за качествено образование, развитие, реализация. Мога да кажа със сигурност, че за последните 10-15 години аз и моите колеги имат деца, които сега учат, вече са завършили различни университети в България и или се връщат вкъщи, но повечето остават там.

Усещат България като близка страна по език, култура, традиции. Мога да кажа, че за тях обучението там е шанс да продължат образованието си в добра академична среда, едновременно с това да запазят своята българска принадлежност."

Целия разговор на Венета Гаврилова с Таисия Литвинова, доц. Елена Рацеева и Светлана Топал може да чуете в звуковия файл.