Правни аспекти на психичното здраве в България

Какви са правните аспекти на психичното здраве в България? Има ли баланс между безопасността на обществото и правата на болния? Каква е ролята на полицията и прокуратурата? Какви са особеностите и правните рамки на българското законодателство по този въпрос? Адекватни ли са мерките на институциите и какви точно са техните отговорности?

Тодор Тодоров – графолог и криминалист, консултант на предаването "Законът и Темида", коментира:

Правните аспекти на психичното здраве в България са изградени (или трябва да бъдат изградени) върху три основни принципа: Гарантиране на обществената безопасност; Осигуряване на качествени медицинска грижа и законодателство; Трябва да има процес на модернизация. Обаче последното куца.

"Психичното здраве е една от най-пренебрегваните области на общественото здраве и общественото здравеопазване. Психичните заболявания са състояния, които променят начина, по който човек мисли, чувства и възприема реалността около себе си.

Въпреки че медицината е постигнала множество успехи, обществото все още изпитва много сериозни затруднения при възприемането на психично болните като равноправни граждани. Това води до различни проблеми при самите засегнати, така и на общността, в която те живеят.

В България, както и в други страни, темата за психичното здраве често остава неразбрана, обвита е с предразсъдъци и страхове. Това води до типична социална изолация, дискриминация и липса на адекватна подкрепа.

Най-често срещаните психични разстройства са разнообразни и засягат хора от всички възрасти и социални групи. Най-разпространените са депресивните разстройства. Характеризират се с продължителна тъга, липса на енергия, загуба на интерес и затруднение в ежедневното функциониране. Наблюдаваме и тревожни разстройства напоследък. Те се изразяват в панически атаки, генерализирана тревожност, социална тревожност и разни фобии – когато фобиите са повече хората стават продукт на психична обремененост.

Биполярното разстройство е най-често срещаното. Това са всички мании, при които се редуват периоди на силно повишено настроение и дълбока депресия. Шизофренията и другите психични разстройства около нея са състоянията, в които човек може да има халюцинации, заблуди и нарушено възприятие на действителността. Те се срещат по-рядко.

Личностновите разстройства, които често наблюдаваме, това са емоциите, поведението и взаимоотношенията между отделните хора. Хората с личностни разстройства имат трудности в тази област.

Важно е да подчертаем, че психичните заболявания всъщност са едни медицински състояния, те не са някаква характерова слабост или лудост, или опасност по дефиниция."

Хората, извършили престъпления, които имат психично разстройство (шизофрения или някоя от нейните форми), не подлежат на наказателна отговорност.

"Когато работех в отдела за криминалистически експертизи, имаше случаи, в които бяха издадени подобни свидетелства медицински с една-единствена цел – да се избегне наказателна отговорност, но сега не мога да кажа дали има такава тенденция в настоящия момент."

Психично болните хора в България живеят трудно.

"Животът на човек с психично заболяване у нас е белязан с една социална стигма, както и с редица предразсъдъци в обществото. Поради тази причина много хора се страхуват да споделят диагнозата си, защото се опасяват от подигравки, от отхвърляне и от загуба на работата. Всички тези показатели водят и до тяхната нетрудоспособност и към тяхната финансова зависимост вследствие. Това пък води до социална изолация."

Поради липса на разбиране и подкрепа много хора се затварят в себе си и губят повечето си социални контакти. Психично болните хора изпитват трудности и в концентрацията и работоспособността основно, също и проблеми в общуването и поддържането на връзки. Това е съчетано с ниско самочувствие и чувство на вина и страх от осъждане и обсъждане на тяхното поведение.

Тодор Тодоров подчертава, че психичното заболяване не е характерова слабост. Въпреки това в обществото продължават да съществуват митове и заблуди. Една от най-разпространените заблуди е, че психично болните са много опасни. Нужно е да бъде обяснено кога те са опасни. Научните изследвания показват, че повечето хора с психични разстройства не проявяват агресия и са много по-склонни да стават жертва на насилие, отколкото негови извършители.

"Колкото повече говорим открито за психичното здраве, толкова по-малко ще бъдат предразсъдъците ни и толкова по-силна ще бъде общността", категоричен е криминалистът.

Още за правните аспекти на психичното здраве в България, за баланса между безопасността на обществото и правата на болния, както и за ролята на полицията и прокуратурата у нас – можете да чуете в звуковия файл.