Дворът на кирилицата привлича предимно български посетители

Ден след 24 май – празника на българската просвета и култура и на славянската писменост – в предаването "Нашият ден" на БНР, излъчено от Двора на кирилицата в Плиска, създателят на комплекса Карен Алексанян разказа за идеята зад това място, за историческото значение на кирилицата и за своята мисия да пази паметта за българската азбука.

Според Алексанян кирилицата е сред малкото азбуки в света, за които се знаят създателите и историята на възникването им. Той подчертава, че това е първата християнска азбука в Европа и че първоначално е създадена именно за нуждите на християнството, макар днес да се използва и от милиони мюсюлмани и будисти. По думите му малко хора в чужбина знаят, че кирилицата е българска азбука, създадена в България за българите.

Той обяснява, че Дворът на кирилицата е изграден именно в Плиска, а не в района около града, защото мястото има пряка връзка с историята на азбуката. По думите му общото между арменската азбука и кирилицата е, че и двете са създадени от светци и за нуждите на християнството. Алексанян отбелязва и разликата между двата процеса – според него арменската азбука се налага по-лесно, докато кирилицата е създадена "по мъченически начин".

На въпроса защо именно той, като арменец, създава подобен музей в България, Алексанян отговаря, че няма значение кой е направил музея, а че той съществува. По думите му това е единственият подобен музей в света и трябва да се превърне в място за поклонение не само за българите, а за всички народи, които използват "свещената азбука", създадена в България.

Създателят на комплекса споделя, че никога не се е съмнявал, че проектът може да бъде реализиран. Той казва, че иска посетителите да усещат старото величие на Първото българско царство и на първата българска столица Плиска, защото според него много хора вече не помнят значението на този град в българската история.

Дворът на кирилицата съществува от 11 години, а според Алексанян през това време не се е променил съществено. Той разказва, че посетителите са предимно българи – семейства и ученици, докато чужденците почти не познават това място. По думите му има още какво да се желае по отношение на посещенията от ученици, особено при наличието на програмата на МОН "Образователни маршрути". Алексанян изразява учудване, че Плиска и Мадара не са включени сред задължителните места за посещение.

В разговора той признава, че днес хората приемат кирилицата като даденост и не ѝ отдават достатъчно значение. За себе си определя Двора на кирилицата като духовен център, който показва българския културен феномен пред света.

Чуйте разговора на Милена Воденичарова с Карен Алексанян в "Нашият ден".