"Флорентинската сламена шапка" от Нино Рота на сцената в Лиеж

През ноември Кралската опера на Валония в Лиеж предложи на оперните любители възможността да се запознаят с малко играната извън Италия опера на Нино Рота "Флорентинската сламена шапка". Базирана върху френски водевил от 1851г., операта вижда бял свят през 1955г. в Театър Масимо в Палермо под палката на румънския диригент Йонел Перлеа и с Никола Филакуриди в главната роля. Първото изпълнение е посрещнато с голям ентусиазъм от публиката, докато музикалната критика остава хладна към творбата. В наши дни "Флорентинската сламена шапка " се играе редовно в италианските театри. Меломаните могат да се запознаят с операта в интернет чрез великолепен видеозапис на елегантната постановка на Пиер Луиджи Пици, играна в Миланската Скала през 1988 г. със съвсем младия Хуан Диего Флорес в главната роля на Фадинар.

Нино Рота е един от най-популярните италиански композитори от XX век. Той си спечелва слава най-вече като автор на музика към бележити филмови шедьоври на режисьори като Лукино Висконти, Фредерико Фелини. През 1975г. Рота печели Оскар за музиката за "Кръстникът" на Франсис Форд Копола. Композиторът твори и в жанра на операта, ораторията, симфоничната и камерна музика. Творческият дом на Нино Рота е Бари, главният град на красивата южна италианска област Пулия - там той е преподавател и директор на консерваторията в продължение на 40 години. Сред неговите възпитаници е и прочутият диригент Рикардо Мути.

"Флорентинската сламена шапка" е елегантна, фина комедия, която протича в Париж по време на сватбения ден на Елена и Фадинар. На път за брачната церемония за нещастие конят на младоженеца изгризва сламената шапка на уважаваната дама Анаиде, която в този момент има любовна среща  с младия офицер Емилио. Жената ще загуби репутацията си , ако се върне без шапката у дома при ревнивия си съпруг Бопертюи. Тя и Емилио настояват от Фадинар да намери идентична шапка и младежът се втурва в огромния Париж, следван по петите от сватбените гости и досадния  свекър Нонанкур. Авантюрата отвежда младежа в елегантния салон на баронеса Шампини, както и в дома на неспокойния съпруг в серия от комични, абсурдни ситуации. Щастливият край е осигурен от полуглухия чичо Везине, чийто сватбен подарък се оказва една прекрасна нова Флорентинска сламена шапка.

Постановката в Лиеж е реализирана от известния италиански режисьор Дамиано Микиелето, който създава една атрактивна, пълна с много движение и изненади продукция. Режисьорът ситуира операта в наше време с елегантните, модерни костюми на Силвия Аймонино.  Декорът на Паоло Фантин представлява въображаема къща, поставена върху въртяща се сцена с плъзгащи се стени и множество врати, които позволяват на героите ту да се появяват, укриват в съседни помещения, да подслушват и шпионират останалите действащи лица. Създава се усещането за един необикновен, бурен сватбен ден пълен с неочаквани обрати, странни развръзки – както при "Сватбата на Фигаро" на Моцарт действието протича от сутринта до вечерта в рамките само на един ден.  Познаваме Микиелето като майстор на комедията и тук той успява да накара героите да преживеят глупостта сякаш тя е реална и да направи абсурдните ситуации като портокаловото дърво, пренасяно от сцена на сцена като символ на брачната любов или твърде тесните обувки на свекъра да изглеждат правдоподобно комични. В режисурата на Микиелето героите потъват в един объркан лабиринт. Хуморът в постановката е подчертано деликатен, изтънчен.

Изпълнителският състав в спектакъла на 19 ноември включваше певци, които притежаваха не само добри вокални качества , но и се отличиха с ярко сценично присъствие. 

Великолепният лиричен тенор Рузил Гатин насити главния герой Фадинар с неизчерпаема енергия и устрем, подкрепени от звучен, обемен глас с много сигурни височини и чудесна италианска дикция. Младоженката Елена бе Мария Грация Скиаво, притежаваща свеж, лек сопран. Италианката се запомни с много елегантно фразиране и сигурни колоратури. Авторитетен вокално и сценично бе баритонът Пиетро Спаньоли в ролята на деспотичния, груб свекър Нонанкур. Шармантна баронеса Шампини бе бразилската Жози Сантос – интересен мецосопранов глас , оцветен от топъл, кадифен тембър. Марчело Розиело насити образа на измамения съпруг Бопертюи с подчертан комичен нюанс.  Като неговата невярна съпруга Анаиде се изяви артистичната Елена Галицкая, а тайният ѝ любовник Емилио бе изпълен от Родион Погосов.

Музиката на "Флорентинската сламена шапка" е повлияна от стила на водевила както и от италианската комична опера на XIX век, тя е напълно тонална с използване на цитати от филмова музика на Рота. Ансамбловият финал на трето действие напомня много на крешендо от опера на Росини. Интересен е и финалът на второ действие с настъпилото пълно объркване в дома на баронеса Шампини, когато сватбените гости от провинцията се смесват с елитното парижко общество и пристигането на закъснелия цигулар виртуоз Минарди. Оркестърът на Операта в Лиеж бе ръководен от италианския диригент Леонардо Сини. В неговите ръце мелодичната, изпълнена с много ритъм музика на Нино Рота прозвуча с подчертана лекота и свежест, с чудесен баланс между оркестър и солисти.