Стоян Ставру: Скуката може да бъде път към творчество

В ефира на "Време за наука" в рубриката "Часът на етиката" проф. Стоян Ставру – ръководител на секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН – говори за мястото на скуката в съвременното общество, за свръхстимулацията и за способността на човека да влиза в истински резонанс със света.

Според Ставру обществото на спектакъла, описано от Ги Дебор, води буквална война срещу скуката. Тя се възприема като нещо нежелано, което трябва да бъде премахнато. Въпреки това днешното общество произвежда все повече ситуации на скука и тревожност около непрекъснатата консумация на съдържание, предназначено да я убива.

По думите му, скуката е сложно философско понятие, свързано със съзерцанието. Затова и съществува колебание дали тя е ресурс или негативно състояние, което трябва да избягваме.

Ставру отбелязва, че според някои автори скуката е "най-чистата форма на свобода без проект" – състояние, в което човек остава насаме със себе си. Това обаче невинаги е приятно, защото човек често не знае какво да прави със себе си и търси външен стимул, който да го изведе от това състояние.

Той посочва и противоположното разбиране за скуката – като състояние на деангажираност, при което човек губи желание и не реализира собствения си потенциал.

Според собствената му теза скуката е ресурс, но посоката, в която ще бъде използван, не е предварително определена. Човек може да се откаже от себе си, но може и да открие нещо ценно.

За да обясни това, Ставру се позовава на Хартмут Роза и понятието "резонанс" – способността човек да се ангажира със света така, че светът да му откликва. Според него за подобен резонанс е необходимо човек да умее да остава със себе си, без непрекъснато да бъде дърпан от реклами, видеа и вирусно съдържание.

Той подчертава, че скуката често се оказва път към творчество. При децата тя води до измисляне на нови игри и занимания. За да се случи това обаче, светът трябва "да заглъхне" в известна степен, така че човек сам да поеме инициативата.

В края на разговора Стоян Ставру прави разграничение между два вида скука. Едната произтича от липса на стимули и може да бъде продуктивна, защото тласка към активност и взаимодействие със света. Другата е резултат от свръхстимулиране – непрекъснат поток от съдържание, който поддържа човек в състояние на деангажираност, от което трудно може да се откъсне.

Чуйте разговора на Василена Мирчева с проф. Стоян Ставру във "Време за наука".