Марио Николов превръща Нарагония в сюрреалистичен разказ

Художникът Марио Николов гостува в предаването "Нашият ден" по повод откриването на изложбата му "Пътуване към Нарагония, когато корабът на глупците среща кораба на мечтите" в галерия "Стубел". В разговора той разказва за пътя към създаването на експозицията, за вдъхновението от темата за "кораба на глупците", за връзката между миналото и съвременния човек, както и за въображаемото пътешествие към Нарагония.

Според Марио Николов изложбата е "хем реална, хем въображаема", а началото ѝ поставя една случайно открита през 2014 година графика на френския художник Роберт Белц, озаглавена "Корабът на глупците". По онова време темата не му говорела много, но след събитията от 2020 година той започнал да размишлява върху нея по-задълбочено и си спомнил за графиката, която днес открива експозицията.

Това го отвежда към творчеството на автори като Себастиан Брант – създател на "Корабът на глупците", и Еразъм Ротердамски – автор на "Възхвала на глупостта". Николов разказва, че е открил "невероятни простори", за които дотогава не е подозирал. По думите му, темата е позната в художествения свят – присъства във филми, изложби, както и в поп и рок музиката.

Преди настоящата експозиция художникът прави изложбата "Quo vadis, Homo sapiens?" през 2022 година в София, вдъхновена от творбата на Хенрик Сенкевич, но поставена в различен контекст. По думите му въпросът "Quo vadis?" остава вечен.

Марио Николов казва, че е решил да разгледа темата за "Кораба на глупците" през призмата на иронията, сатирата и поуката, както са го направили и самите автори на книгите. Той споделя, че когато е чел произведенията, е имал усещането, че чете "днешен вестник" или слуша съвременна радиостанция, защото според него човекът и неговият манталитет не са се променили през последните 500 години.

Художникът определя темата като "изключителна вселена" и разказва, че докато работел по изложбата, се чувствал сякаш отваря врата след врата към нови пространства и идеи. Той подчертава и значението на българските преводи на произведенията, дело на Любомир Илиев и Александър Милев.

Според Марио Николов експозицията пресъздава "един въображаем, но и реален разказ" за млад художник, който тръгва към страната на вечните удоволствия – Нарагония, наречена още "Глупания" в превода на Любомир Илиев. По думите му, това е "изконен човешки стремеж и желание".

Главният герой напуска родината си и поема към неизвестното, следвайки мечтите и илюзиите си. Николов отбелязва, че всяка мечта до голяма степен е илюзия, макар понякога мечтите да се сбъдват. Той цитира и думите на Себастиан Брант: "Глупостта е волна и безгрижна, цял свят сякаш тук се е събрал".

Художникът признава, че в образа на героя има "доста голяма доза биографичен елемент", както и самоирония към самия себе си. По думите му двете книги са "огледало", в което човек трябва да се оглежда по-често.

В разказа на изложбата героят преминава през различни европейски градове – от Балканите през Виена, Прага, Венеция и Ница, чак до Единбург. Там обаче разбира, че никой не е чувал за кораба на глупците, а повествованието постепенно навлиза в сюрреалистичен контекст.