Доц. Елисавета Пенева: Глобалното затопляне води до зачестяващи силни ветрове

"Всички знаем за глобалното затопляне. Това, което всеки ще разбере, че топлината в атмосферата е допълнителна енергия и тази енергия трябва да отиде някъде. Обикновено отива в бурите, по-проливните дъждове и изпарения. Това са измеренията на климатичната промяна. Говорейки за глобалното затопляне, не трябва да се забравя, че то е свързано с много регионални и различни ефекти. България е част от умерено-континенталната зона. Това, което се случва е зачестяване на проливните дъждове. Количеството дъждове остава почти постоянно за определена година, но тези дъждове са по-обилни и по-редки. Другото, което у нас се случва са силните ветрове. Изчисленията показват, че по-интензивните ветрове ще зачестяват непрекъснато до края на века, което също е резултат на глобалното затопляне. В света има и много райони където се наблюдава глобално застудяване, но те не са в Европа.

Това, което наблюдават климатолозите, че тук затоплянето е два пъти по-бързо отколкото е глобалното затопляне. Вероятно това е и под влиянието на Северния полюс, който с най-бързи темпове се затопля, а ние сме сравнително близо до тази зона. "Супер Ел Ниньо" е климатично явление, което е известно с това, че предизвиква продължителни горещини, внезапни бури, суши и резки промени във времето в различни части на света. Много интересно явление, на което ще усетим ефектите догодина. Това явления най-бързо се усеща от микроорганизмите и естествено те трябва да се адаптират чрез промяна. Промяната в климата или времето са първите елементи от системата, които се променят, а това се отразява на всички останали", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.

Доц. д-р Елисавета Пенева е ръководител на катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Климент Охридски". Тя се интересува от математическото описание на заобикалящата ни среда, как да представим всичко, което се случва, в уравнения и графики. Тези модели са полезни след това за изготвянето на краткосрочни и дългосрочни прогнози, както и хипотетични сценарии на възможни събития. Във фокуса на изследванията ѝ е взаимната връзка между океана и атмосферата и как големите басейни, като Черно море, влияят на климата в региона. Към изследването на черноморските физични процеси има специален интерес: измененията на температурата, солеността и скоростите на теченията в басейна, възникването и разпространението на вълни и вихри, обменът на води със Средиземно море през Босфорския проток.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.